Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 169

Йенефер се приближи до монолита, положи длан върху грапавата каменна повърхност, внимателно почисти оттам прахта и изсъхналите листа.

— Тези, които смятат магията за наука — каза тя, — също са прави. Запомни това, Цири. А сега ела при мен.

Девойката преглътна, приближи се. Магьосницата я прегърна.

— Запомни — повтори тя. — Магията е Хаос, изкуство и наука. Тя е проклятие, благословия и прогрес. Всичко зависи от това кой, как и с каква цел използва магията. А магията е навсякъде. Навсякъде около нас. Лесно достъпна. Достатъчно е да протегнеш ръка. Виж. Аз протягам ръка.

Кромлехът осезаемо затрепери. Цири чу далечно бучене, идващо изпод земята. Калуновият храсталак се развълнува, беше повален от вихъра, завъртял се внезапно над хълма. Небето потъмня рязко, изпълни се с облаци, носещи се с постоянна скорост. Момичето усети върху лицето си капки дъжд. Зажумя, предпазвайки очите си от блясъка на мълниите, от които изведнъж запламтя хоризонтът. Инстинктивно се притисна към магьосницата, към нейните миришещи на люляк и касис коси.

— Земята, по която вървим; огънят, който не угасва в недрата й; водата, от която е произлязъл животът и без която той би бил невъзможен; въздухът, който дишаме — достатъчно е да протегнеш ръка, за да ги овладееш, да ги накараш да ти се подчиняват. Магията е навсякъде. Тя е във въздуха, във водата, в земята, в огъня. И тя е зад вратите, които е затворило за нас Взаимното проникване на Сферите. Оттам, зад затворените врати, магията понякога протяга ръце към нас. Подир нас. Ти знаеш това, нали? Ти вече си усетила докосването на магията, докосването на ръката иззад затворената врата. Това докосване те изпълва със страх. Това докосване изпълва всекиго със страх. Защото във всеки от нас има Хаос и Ред, Добро и Зло. Но всичко това може да се овладее. Трябва само да се научиш как да го правиш. И ти ще се научиш, Цири. Затова те доведох тук, при камъка, който от незапомнени времена стои на кръстопътя и пулсира със Силата вътре в себе си. Докосни го.

Камъкът трепереше, а заедно с него трепереше и вибрираше целият хълм.

— Магията протяга ръце към теб, Цири. Към тебе, странно момиче, Дете на Изненадата, Дете на Старата кръв, Кръвта на елфите. Странно момиче, вплетено в Движението и Промяната, в Гибелта и Възраждането. Предопределена си и същевременно самата ти си предопределение. Магията протяга към теб ръце от затворените врати, към теб, малка песъчинке в Часовника на съдбата. Към теб протяга ноктите си Хаосът, който все още не е сигурен дали ще станеш негово оръжие, или си пропуск в плановете му. Това, че Хаосът се явява в сънищата ти, е проява на неговата неувереност. Хаосът се бои от теб, Дете на предопределението. И иска да направи така, че ти да изпитваш страх.

Проблесна мълния, проехтя протяжен гръм. Цири трепереше от студ и смайване.