Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 167

— Извинявай, госпожо Йенефер. — Момичето наведе глава. — Там, разбира се, трябва да има… една звездичка. Много извинявай. Моля те, не ми се сърди.

— Погледни ме, Цири.

Цири учудено вдигна поглед. Магьосницата за пръв път се обръщаше към нея по име.

— Цири — каза Йенефер. — Запомни, аз въпреки всичко се сърдя толкова рядко, колкото се и надсмивам. Не си ме ядосала. Но като се извини, доказа, че не съм се излъгала в теб. А сега вземи следващото листче. Както виждаш, на него има пет къщички. Нарисувай шестата…

— Пак ли? Но аз наистина не разбирам защо…

— … Шестата къщичка. — Гласът на магьосницата се промени опасно, а в очите й проблесна виолетов пламък. — Тук, на празното място. Не ме карай да повтарям, моля те.

* * *

След ябълките, борчетата, звездичките, рибките и къщичките дойде ред на лабиринтите, от които трябваше да се измъкне колкото се може по-бързо; на вълнообразните линии; на мастилените петна, наподобяващи смачкани хлебарки; на други странни изображения и мозайки, от които очите й се разфокусираха и започваше да й се вие свят. След това последва блестящо кълбо на въженце, в което трябваше дълго да се вглежда. Вглеждането й беше ужасно скучно, при това Цири постоянно задрямваше. Колкото и да беше чудно, Йенефер не се разстройваше от това, макар и няколко дни по-рано да й се беше развикала за опита й да подремне над едно от хлебаркоподобните мастилени петна.

От седенето над тестовете Цири започна да изпитва болки в шията и гърба и тези болки ставаха все по-силни с всеки изминал ден. Започна да тъгува за движението и чистия въздух и в рамките на споразумението за искреност веднага каза на Йенефер за това. Магьосницата прие думите й така, сякаш ги беше чакала от много отдавна.

През следващите два дни тичаха из парка, прескачаха през ровове и огради, съпроводени от веселите или съчувстващи погледи на жриците и послушничките. Правеха гимнастични упражнения, тренираха се да пазят равновесие върху оградата, обикаляща градините и стопанските сгради. За разлика от занятията в Каер Морхен, упражненията с Йенефер винаги бяха придружени от теория. Магьосницата учеше Цири да диша правилно, управлявайки движенията на гърдите и диафрагмата със силен натиск с дланите. Обясняваше й принципите на движение и действие на мускулите и костите, показваше й как да почива, да се отпуска и да възстановява силите си.

По време на една от почивките легналата върху тревата и вперила поглед в небето Цири зададе отдавна вълнуващия я въпрос:

— Госпожо Йенефер? Кога най-накрая ще приключим с тестовете?

— Толкова ли са ти омръзнали?

— Не… Но искам да узная дали ставам за магьосница.

— Ставаш.

— Ти вече знаеш?

— Знаех го от самото начало. Малко са тези, които са способни да забележат активността на звездата ми. Съвсем малко. А ти я забеляза веднага.