Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 165

— Какво означава колкото пожелая? — попита Цири. — Ако ми доскучае или не ми хареса тази наука…

— Тогава ще приключим с ученето. Достатъчно ще е да ми го кажеш. Или да ми го покажеш.

— Да ти го покажа? Как?

— Ако решим да те обучавам, ще изисквам от теб абсолютно подчинение. Повтарям: абсолютно. Ако след това ученето ти омръзне, ще е достатъчно да проявиш неподчинение. Тогава обучението незабавно ще бъде прекратено. Ясно ли е?

Цири кимна, гледайки магьосницата със зелените си очи.

— И второ — продължи Йенефер, докато разопаковаше дисагите си, — ще изисквам от теб абсолютна искреност. Не бива да скриваш нищо от мен. Нищичко. Ако почувстваш, че ти стига толкова обучение, ще е достатъчно да започнеш да ме лъжеш, да се преструваш или да се затвориш в себе си. Ако те попитам нещо, а ти не отговориш искрено, това също ще означава край на обучението. Разбра ли ме?

— Да — промърмори Цири. — Но тази… искреност… тя задължителна ли е и за двете? Аз ще мога ли… да ти задавам въпроси?

Йенефер я погледна и устните й се изкривиха в странна гримаса.

— Разбира се — отговори тя след кратка пауза. — То си е ясно. На това ще се основават обучението и опекунството ми. Искреността е задължителна и за двете. Можеш да ми задаваш въпроси. Във всеки един момент. А аз ще отговоря. Честно.

— На всякакви въпроси?

— На всякакви.

— От този момент нататък?

— От този момент нататък.

— Какво има между теб и Гералт, госпожо Йенефер?

Цири едва не изгуби съзнание, ужасена от собствената си дързост, и се смрази от тишината, настъпила след въпроса й.

Магьосницата се приближи бавно до нея, сложи ръце на раменете й и погледна я в очите — отблизо, взирайки се надълбоко.

— Тъга — отговори тя сериозно. — Огорчение. Надежда. И страх. Да, изглежда, нищо не пропуснах. Е, а сега можем да пристъпим към тестовете, малко зеленооко змийче. Да проверим какво представляваш. Макар че след твоя въпрос много бих се учудила, ако резултатът от изследването е отрицателен. Да вървим, грозно патенце.

Цири се възмути:

— Защо ме наричаш така?

Йенефер леко се усмихна.

— Защото ти обещах да съм искрена.

* * *

Цири се изпъна, развълнувана, и нетърпеливо се завъртя на стола, твърд и убиващ я в задните части след няколкото часа седене.

— Няма да се получи нищо от тази работа! — промърмори тя, изтривайки от масата изцапаните върхове на пръстите си. — Съвсем нищо… нищо не се получава! Не ставам за вълшебница! Знаех го от самото начало, но ти не искаше да ме слушаш! Изобщо не ми обръщаше внимание!

Йенефер вдигна вежди.

— Не съм искала да те слушам, казваш? Интересно. Обикновено обръщам внимание на всяко произнесено в мое присъствие изречение и го запомням. Условието е едно-единствено — в това изречение трябва да има поне мъничко смисъл.