Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 157

— И какво е станало там?

— Стигнало се е до битка. Като че ли. Не знам много за това. Но така се говореше в замъка.

— Ако се е стигнало до битка — намръщи се Цири, — значи е започнала война! Така че какви ми ги говориш?

— Не за първи път се стига до сблъсъци — поясни Яре, но момичето виждаше, че увереността му постепенно го напуска. — На границата често се случват инциденти. Но те нямат значение.

— И защо нямат значение?

— Има равновесие на силите. Нито ние, нито нилфгардците можем да направим нещо. Така че нито една от страните не бива да дава на противника си повод за война. Разбираш ли? Затова инцидентите в Дол Ангра със сигурност са случайни събития, най-вероятно разбойнически нападения или сблъсъци с контрабандисти… Това в никакъв случай не могат да бъдат действия на редовните войски, нито нашите, нито нилфгардските… Защото в противен случай това би било именно повод за война.

— Аха. Слушай, Яре, а ще ми кажеш ли… — Тя се сепна. Вдигна глава, бързо докосна с пръсти слепоочието си, намръщи се. — Трябва да тръгвам. Госпожа Йенефер ме вика.

— Ти можеш да я чуваш? — заинтересува се момчето. — От разстояние? По какъв начин…

— Трябва да тръгвам — повтори тя, изправи се и изтупа прахта от коленете си. — Чуй ме, Яре. Ние с госпожа Йенефер ще отпътуваме по много важни дела. Не знам кога ще се върнем. Предупреждавам те, че става въпрос за секретни неща, засягащи изключително магьосниците, така че не задавай никакви въпроси.

Яре също се изправи. Оправи дрехите си, но както и преди, не знаеше какво да прави с ръцете си. Очите му станаха непоносимо лепкави.

— Цири…

— Какво?

— Аз… аз…

— Не знам за какво говориш — каза тя нетърпеливо, поглеждайки го с огромните си изумрудени очи. — Явно ти също не знаеш. Тръгвам. Всичко хубаво, Яре.

— Довиждане… Цири. Лек път. Аз… ще си мисля за теб…

Цири въздъхна.

* * *

— Тук съм, госпожо Йенефер!

Цири влетя в стаята като снаряд, изстрелян от катапулт; рязко отворената врата се удари от стената. Изпречилото се на пътя на Цири столче заплашваше да й строши краката, но момичето ловко го прескочи, завъртя се в грациозен пирует, разсече въздуха с въображаем меч и се засмя радостно на успешно осъществения номер. Въпреки че беше тичала бързо, дишането й беше спокойно и равномерно. Беше овладяла контрола върху дишането си до съвършенство.

— Тук съм — повтори тя.

— Най-накрая. Събличай се — и в коритото. По-живо.

Магьосницата не се обърна — без да става от масата, тя следеше отражението на момичето в огледалото. С бавни движения сресваше влажните си черни къдрици, които за момент се изправяха под натиска на греба, само за да се извият отново в блестящи вълни.

Момичето веднага откопча катарамите на обувките си, събу се, хвърли дрехите си и скочи с плясък в голямото корито. Хвана сапуна и се зае енергично да търка подмишниците си.

Йенефер седеше неподвижно, гледаше през прозореца и си играеше с гребена. Цири пръхтеше, бълбукаше и плюеше всеки път, когато пяната попаднеше в устата й. Тръсна глава, чудейки се дали съществува такова заклинание, което би й позволило да се къпе, без да използва вода и сапун и без да си губи времето.