Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 152

— Майка Ненеке попита същото иконома — съобщи Йола Втора. — А икономът отговори, че този път не става въпрос за „катериците“. Замъците и крепостите май са получили заповеди да трупат запаси от провизии за в случай на обсада. А нали елфите нападат в горите, не обсаждат замъци! Икономът попита дали храмът може да даде повече сирене и други продукти. За да се запасят в замъка. Искаше и гъши пера. Каза, че им трябват много гъши пера — за стрели. За да стрелят с лъкове, разбирате ли? О, богове! Ще имаме много работа! Ще видите! Ще затънем в работа до ушите!

— Не всички! — изрече неодобрително Еурнейд. — Някои от нас не обичат да си цапат ръцете. Някои работят само два пъти седмично. Нямат време за работа, защото уж се учат на изкуството на магията. А всъщност сигурно си играят с пумпала или секат трева с пръчка в парка. Знаеш за кого говоря, Цири, нали?

— Цири сигурно ще отиде да се бие в тази война — разкикоти се Йола Втора. — Нали уж е нещо като рицарска дъщеря! Великата жена войн със страшния меч! Най-накрая ще може да сече глави вместо коприва!

— Не, тя нали е могъща вълшебница! — смръщи носле Еурнейд. — Тя ще превърне всичките си врагове в полски мишки. Цири! Покажи ни някакво страшно вълшебство. Стани невидима или направи така, че морковите да израснат преди всичко останало. Или накарай кокошките да се хранят сами. Хайде, не ни карай да ти се молим! Направи някакво заклинание!

— Магията не е за демонстрации! — отговори ядосано Цири. — Магията не е като фокусите по панаирите!

— Разбира се, разбира се — засмя се послушницата. — Не е за демонстрация. Нали, Йола? Все едно слушаме онази вещица Йенефер!

— Цири все повече и повече заприличва на нея — заключи Йола, като демонстративно подсмръкна. — Дори е започнала да мирише като нея. Ха, това със сигурност е магическо благоухание, приготвено от дивострел или от амбра. Използваш ли магически благовония, Цири?

— Не! Използвам сапун! Нещо, което вие използвате твърде рядко!

— Охо! — намръщи се Еурнейд. — Колко е язвителна, колко е злобна! Как се надува!

— Преди не беше такава — подкрепи я и Йола Втора. — Стана такава, откакто се сприятели с тази вещица. Спи при нея, яде с нея, не се отделя и на крачка от своята Йенефер. Почти престана да идва на занятията в храма, а за нас вече няма абсолютно никакво свободно време!

— А ние трябва да вършим цялата работа вместо нея! И в кухнята, и в градината! Виж, Йола, какви са й ръцете! Като на принцеса!

— Такъв е животът — каза напевно Цири. — Едни имат нещо в главата — и за тях са книгите. На други са им празни главите — за тях са метлите.

— А ти метлите ги използваш само за летене, нали? Проклета вещица!

— Глупачка!

— Ти си глупачка!

— Само че не съм!

— Само че си! Да вървим, Йола, не й обръщай внимание. Магьосничките не са компания за нас.

— Разбира се, че не са за вас! — извика Цири и хвърли на земята кошницата със зърно. — Кокошките са подходяща компания за вас!

Послушничките, вирнали носове, се отдалечиха, заобиколени от шумната маса от птици.