Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 140

— Вече искаш да крещиш? — замърка по котешки мекият алт до ухото му. — Рано е, Мирман, още е рано. Още не съм започнала. Но сега ще започна. Ако еволюцията изобщо е създала някакви гънки в мозъка ти, то аз сега ще ги направя малко по-дълбоки. И тогава ще разбереш какво е да искаш да крещиш.

* * *

— Следователно кралете ни са започнали да мислят самостоятелно — каза Вилгефорц, след като изслуша сведенията. — Започнали са да планират самостоятелно, като по поразително бърз начин са еволюирали от тактическо към стратегическо мислене? Интересно. Неотдавна, при Соден, единственото, което умееха, беше да галопират с диви крясъци и вдигнат меч начело на отряда си, без дори да поглеждат дали този отряд все още е отзад, или не галопира в съвсем друга посока. А днес, моля ви се, в замъка в Хаге решават съдбата на света. Интересно. Но ако трябва да съм честен, очаквах това.

— Знаем — кимна Артауд Теранова. — И помним, че ни предупреди. Затова сега те информираме.

— Благодаря, че не сте забравили — усмихна се магьосникът.

Тисая де Врие изведнъж осъзна, че той отдавна е знаел съобщените му преди малко факти. Но тя не каза нито дума. Надигна се в креслото и подравни дантелените си маншети, защото левият беше леко накривен спрямо десния. Забеляза изпълнения с неприязън поглед на Теранова и развеселеното изражение на Вилгефорц. Знаеше, че легендарната й педантичност или дразнеше, или забавляваше останалите. Но това изобщо не я вълнуваше.

— Какво ще каже за това Капитулът?

— Преди всичко бихме искали да чуем твоето мнение, Вилгефорц — отговори Теранова.

— Преди всичко — усмихна се магьосникът — ще хапнем и ще пийнем нещо. Имаме достатъчно време, позволете ми да се проявя като добър домакин. Виждам, че сте измръзнали и уморени от пътуването. Колко телепортации, ако мога да попитам?

— Три — сви рамене Тисая де Врие.

— Аз бях по-близо — вметна Артауд. — Достатъчни ми бяха две. Но много сложни, признавам си.

— Навсякъде ли времето е толкова лошо?

— Навсякъде.

— Тогава нека да се подкрепим с храна и отлежало червено вино от Цидарис. Лидия, погрижи се, моля те.

Лидия ван Бредеворт, асистентка и лична секретарка на Вилгефорц, се появи иззад завесата като носещо се във въздуха привидение и се усмихна с очи на Тисая де Врие. Тисая, умело контролирайки изражението си, отговори с мила усмивка и леко навеждане на главата. Артауд Теранова се изправи и се поклони почтително. Той също контролираше прекрасно изражението си. Познаваше Лидия.

Две прислужнички донесоха приборите и блюдата, като действаха бързо и шумоляха с полите си. Лидия ван Бредеворт запали свещите в свещниците, като фино измагьосваше малко пламъче между палеца и показалеца си. Тисая забеляза на дланта й петно от маслена боя. Запомни това, за да помоли след вечеря младата магьосница да покаже новото си произведение. Лидия беше талантлива художничка.