Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 126

Никой не се обади. Вятърът започна да вие още по-силно. Стражите на крепостните стени си подвикваха неохотно. Ударите на капките в оловните первази на прозорците преминаха в безумно стакато.

— Нилфгард гледа и чака — изрече бавно Меве, играейки си с огърлицата си. — Нилфгард наблюдава. Нещо се усеща във въздуха, а в множество глави се раждат глупави мисли. Нека да покажем на всички на какво сме способни. Да покажем кой тук е истинският крал. Да разтърсим стените на изпадналия в зимно униние замък!

— Да унищожим „катериците“ — каза бързо Хенселт. — Да започнем голяма съвместна операция. Да устроим кървава баня за нехората. Нека Понтар, Гвенлех и Буина се напълнят с кръвта на елфите — от изворите до устиетата!

— Да изпратим наказателна експедиция на свободните елфи в Долината на Блатхан — добави Демавенд, смръщвайки чело. — Да вкараме интервенционен корпус в Махакам. Да позволим най-накрая на Ервил от Верден да се заеме с дриадите в Брокилон! Да, кървава баня! А онези, които оцелеят — в резервати!

— Да насъскаме Крах ан Крайт да нападне нилфгардското крайбрежие — поде Визимир. — Да го подкрепим с флота на Етайн от Цидарис, нека подпали пожари от Яруга до Ебинг! Демонстрация на сила…

— Малко е — поклати глава Фолтест. — Всичко това е прекалено малко. Трябва… Знам какво трябва.

— Тогава говори!

— Цинтра.

— Какво?

— Да отнемем на нилфгардците Цинтра. Да форсираме Яруга, да ударим първи. Сега, когато не ни очакват. Да ги изтласкаме отново отвъд Марнадал.

— По какъв начин? Досега говорихме, че Яруга е непреодолима за войски…

— За нилфгардските войски. Но ние контролираме реката. Държим устието, пътищата за снабдяване с провизии, флангът ни е под защитата на Скелиге, Цидарис и крепостта във Верден. За нилфгардците прехвърлянето през реката на четирийсет или петдесет хиляди души е значително усилие. Ние можем да прехвърлим на левия бряг доста повече. Не отваряй устата си, Визимире. Искаше да направим нещо, което да сложи край на мъчителното очакване? Нещо ефективно, което отново ще ни направи истински крале? Това нещо ще бъде Цинтра. Цинтра ще ни обедини, защото Цинтра е символ. Спомнете си за Соден! Ако не беше клането в града и мъченическата смърт на Каланте, нямаше да я има тази победа. Силите бяха равни, никой не разчиташе, че ще ги разбием така. Но нашите бойци се хвърлиха върху техните като вълци, като бесни кучета, за да отмъстят за Лъвицата от Цинтра. А сред нас има и такива, чието ожесточение не е угаснало от кръвта, пролята при соденското поле. Спомнете си за Крах ан Крайт, Морския глиган!