Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 127

— Вярно е — кимна Демавенд. — Крах се закле да удави Нилфгард в кръв. За да отмъсти за Ейст Туирсеах, убит при Муирнадал. И за Каланте. Ако атакуваме левия бряг, Крах ще ни подкрепи с цялата сила на Скелиге. За бога, имаме шансове за успех! Подкрепям Фолтест! Да не чакаме, да ударим първи, да си върнем Цинтра, да изгоним кучите синове отвъд Амел!

— По-спокойно — промърмори Хенселт. — Не бързайте да дърпате лъва за опашката, той още не е умрял. Това първо. И второ, ако ударим първи, ще се окажем в ролята на агресори. Ще нарушим примирието, което сами сме скрепили с печати. Няма да ни подкрепи Недамир с неговата Лига, няма да ни подкрепи Естерад Тисен. Не знам как ще реагира Етайн от Цидарис. Против агресията ще се обявят нашите гилдии, търговците, дворянството… И най-вече магьосниците. Не забравяйте за магьосниците!

— Магьосниците няма да подкрепят нападението на левия бряг — потвърди Визимир. — Примирието беше дело на Вилгефорц от Рогевеен. Известно е, че според неговите планове примирието постепенно трябва да премине в устойчив мир. Вилгефорц няма да подкрепи войната. А Капитулът, можете да ми вярвате, ще направи всичко, което поиска Вилгефорц. След битката при Соден той е първият в Капитула; каквото и да говорят другите магици, каквото и да желаят, Вилгефорц свири първа цигулка там.

— Вилгефорц, Вилгефорц! — възкликна Фолтест. — Нещо много бързо му порасна работата на този магик. Започва да ме дразни това, че сме принудени да се съобразяваме с плановете на Вилгефорц и Капитула. Между другото аз изобщо не знам какви са тези планове и не ги разбирам. Но има начин да се справим и с това, господа. А ако Нилфгард извърши агресията? Например в Дол Ангра? Срещу Аедирн и Лирия? Можем да го организираме… Да го инсценираме… Една малка провокация. Пограничен инцидент, предизвикан от тях? Да речем, нападение над пограничен форт? Естествено, ние ще бъдем готови, ще реагираме мигновено и решително, с пълната подкрепа на всички, дори на Вилгефорц и целия останал Капитул на магьосниците. И тогава, когато Емхир вар Емрейс откъсне поглед от Соден и Заречие, цинтрийците ще си спомнят за своята страна. Емигрантите и бежанците ще се съберат в Бриге под водачеството на Висегерд. Те имат почти осем хиляди души, въоръжени. Нима могат да се намерят по-добри майстори на меча? Те живеят с надеждата да си върнат страната, от която им се е наложило да бягат. Ще се хвърлят в боя. Готови са да ударят левия бряг. Само чакат да ги призоват.

— Да ги призоват — потвърди Меве — и да им обещаят, че ще ги подкрепят. Защото с осем хиляди Емхир ще се справи само с помощта на пограничните си гарнизони, дори няма да му се наложи да прехвърля подкрепления. Висегерд разбира прекрасно това и няма да си помръдне пръста, преди да е сигурен, че подире му ще тръгнат войските ти, Фолтест, поддържани от реданските корпуси. Но преди всичко Висегерд се нуждае от Лъвчето от Цинтра. Говори се, че внучката на кралицата е оцеляла по време на клането. Разправят, че някой я е видял сред бегълците, но после детето е изчезнало по тайнствен начин. Емигрантите я търсят усилено… Защото за възстановения трон на Цинтра им трябва някой с кралска кръв. С кръвта на Каланте.