Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 110

Поетът яздеше бавно по мръсната, пълна с хора уличка, като минаваше покрай работилници, дюкянчета, магазини и магазинчета, в които благодарение на Академията се създаваха и продаваха десетки хиляди изделия и чудесии, недостъпни в другите кътчета на света — там тяхното създаване се смяташе за невъзможно или нерентабилно. Минаваше покрай кръчми, ресторанти, будки, лавки и сергии, от които се носеха апетитни аромати на изискани, непознати в други кътчета на света ястия, приготвени по неизвестни никъде другаде начини, с добавки и подправки, неизвестни и неизползвани никъде другаде. Това беше Оксенфурт, пъстрото, весело, шумно и ароматно градче на чудесата, в което хитрите и инициативни хора бяха успели да намерят приложение на сухата и наглед безполезна теория, която достигаше до тях капка по капка от Университета. Това също беше и градче на развлеченията, нощния живот, непрекъснатите празненства и гуляи. По уличките денем и нощем се чуваха музика, пеене, звънтене на бокали и дрънкане на халби, защото е добре известно, че нищо не усилва жаждата повече, отколкото процесът на усвояване на знанията. Въпреки че по разпореждане на ректора беше забранено на студентите и преподавателите да пият и да гуляят, преди да се стъмни, в Оксенфурт се пиеше и гуляеше денонощно, защото е добре известно, че ако нещо може да усили жаждата още повече, отколкото процесът на усвояване на знанията, това нещо са пълните или частичните забрани.

Лютичето изкомандва тъмния си дорест кон и продължи нататък, проправяйки си път през задръстените от тълпата улички. Прекупвачи, амбулантни търговци и скитащи мошеници рекламираха на висок глас своите стоки и услуги, увеличаващи царящата наоколо суматоха.

— Калмари! Печени калмари!

— Мазило срещу циреи! Само при мен! Чудно, сигурно средство!

— Котки, ловни, вълшебни котки! Чуйте само как мяучат, добри хора!

— Амулети! Еликсири! Любовни билети и афродизиаци с гарантирано действие! От една щипка дори покойник ще се ободри! Кой иска, кой иска?

— Вадя зъби почти безболезнено! Евтино! Евтино!

— Какво значи евтино? — поинтересува се Лютичето, докато гризеше набития на шиш калмар, твърд като подметка.

— Два халера на час!

Поетът потрепери и пришпори коня с пета. Огледа се крадешком. Двамата типове, които го следяха още от кметството, спряха при бръснарницата и се направиха, че се интересуват от цените на бръснарските услуги, написани с тебешир на дъска. Не можаха да заблудят Лютичето — той знаеше от какво се интересуват в действителност.

Продължи нататък. Премина покрай високата сграда на бордея „Под розовата пъпка“, където, както знаеше, се предлагаха изискани, непознати или непопулярни в други кътчета на света услуги. Изкушението да надникне за някой друг час в сградата доведе до кратка борба между разума и характера му. Победи разумът. Лютичето въздъхна и тръгна към Университета, като се стараеше да не поглежда към кръчмите, от които долитаха отгласи от веселби.