Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 92

След известно време Брет вдигна глава.

— От събота насам копнеех да го сторя, но така и не останахме насаме. Днес усетих, че не мога да издържа нито миг повече.

— Вече се съмнявах, че си размислил — пошушна плахо тя.

— Какво говориш, скъпа! Твърде много те желая за да го сторя. — Погледът му стана сериозен. — Аз също бях загрижен, че вече си съжалила за съгласието си. Жените често се колебаят.

— Не и твоята жена! — Изведнъж Сабрина почувства странно опиянение. Черните мисли отлетяха, остана само омаята от близостта му. Тя се притисна до него и му предложи устните си.

Брет простена и жадно впи уста в нейната. Зацелува я като умиращ от жажда и замилва гърба и бедрата й. Накрая обаче рязко я отдалечи от себе си.

— Ако продължаваме така, ще те компрометирам отново — поне дузина пъти, преди да се оженим.

— Нима е толкова ужасно? — попита с усмивка Сабрина.

Очите му потъмняха от страст, но той се насили да устои на мамещото тяло и строго заяви:

— Не бива! Страхувам се само да не забременееш, защото това много би наранило Алехандро. Всичка ще му се подиграват, ако се сдобием с бебе толкова скоро след сватбата.

Сабрина се втренчи в него.

— Бременна? Аз?

— Може и да се случи — промълви Брет и усмивката му беше странно нежна.

Вълна от щастие се разля в тялото на Сабрина.

— Нашето дете — прошепна благоговейно тя.

— Да — пошушна Брет и нежно я притегли към себе си. Помилва е устни слепоочията й и продължи: — Опасявам се, че през нощта на езерото никак не внимавах — толкова силно те желаех. Бих се радвал на едно дете, но много ми се иска известно време да бъдеш само моя.

Плътно прегърнати, двамата помълчаха известно време, потънали в щастливи мечти за бъдещето. Сабрина не подозираше колко еднакви бяха мислите им. За момент забравиха страстта, обгърна ги вълна от нежност.

Нощта бавно се спусна над гората. Внезапно чуха Алехандро да ги вика. Брет целуна още веднъж Сабрина — толкова нежно и отдадено, че от очите й избликнаха сълзи. Той сигурно я обичаше! Нима щеше да бъде толкова нежен, ако не я обичаше!

Цяло денонощие Сабрина плуваше в облаците на най-голямото щастие. Понечи да изпрати отказ на Констанца, но й стана съвестно.

Тъкмо се канеше да стане от обедната маса в патиото, когато Брет и Алехандро влязоха във вътрешния двор.

Ако се съди по лицата им, беше се случило нещо неприятно. Брет държеше в ръка лист хартия.

— Какво има? — изненада се Сабрина. — Нещо лошо ли е станало?

— Новините не са добри — отговори Алехандро. — Но можеше да бъде и по-лошо.

Очите на Брет бяха застинали в напрегнато очакване.

— Току-що получих писмо от агента си в Ню Орлиънс. Както изглежда, през юни плантацията ми в Луизиана е била изравнена със земята от силен ураган.

— О, не! — извика Сабрина. — Как така я е изравнил със земята? Нищо ли не са могли да спасят?

Брет поклати глава, все с този странен очакващ поглед.

— Но това е ужасно! Какво ще правиш? Как би могъл да си помогнеш?

Брет вдигна рамене.

— Бих могъл да продам земята може би. Или е много пари, е извънредно много пари, да започна отново и да възстановя полята с тръстика.