Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 8

Трябваше непременно да я накара да се засмее, пък Морган нека продължава да го дразни. Запъти се усмихнат към нея и каза:

— Вчера открих гнездо на пъдпъдъци. Да ти го покажа ли?

Очите на Сабрина засияха от радост.

— О, да — прошепна тя, без да се замисля. Все пак, малко недоверчива поради поведението му през последните два дни, добави с известна хладина: — Е, ако наистина го желаеш.

Гнездото на пъдпъдъка беше доста отдалечено от къщата. Двамата вървяха тихо през гъстата гора, в която растяха къпини и пълзящи растения, диви сливи, борове, дъбове и кестени. Бяха навлезли доста навътре, когато Брет сложи пръст на устните си и клекна.

Минаха няколко секунди, преди Сабрина да различи кафеникавочерните пера на пъдпъдъка под пъстрите листа върху горската почва, но после беше очарована.

— О, сеньор Брет! — пошушна тя. — Колко е прекрасно! Много е хубав, нали?

Брет кимна и двамата се отдалечиха на пръсти. От този ден нататък започнаха да посещават ежедневно пъдпъдъка. Сабрина всеки път носеше парченца стар хляб и ги оставяше на земята на известно разстояние от гнездото. Пъдпъдъкът ги наблюдаваше внимателно с лъскавите си като копчета очи.

— Той ни познава — каза убедено Сабрина една сутрин. — Съвсем сигурно, сеньор Брет! Не отлита никога, когато идваме! Мислиш ли, че бих могла да го погаля?

Брет се усмихна и мило я погали по косата.

— Страхувам се, че не, съкровище. Птичето е страхливо и щом се излюпят пиленцата, ще отлети.

Лицето на Сабрина се обтегна от внезапното разочарование.

— О, надявам се поне да видим малките.

— Ще ги видим, не се бой — обеща Брет.

На връщане откриха, че Мартин ги беше проследил. Гласът му прозвуча презрително:

— Гнездо на пъдпъдък! И само за това се влачите всеки ден тук?

Сабрина отговори съвсем сериозно:

— О, сеньор Мартин, това не е обикновен пъдпъдък… Той познава сеньор Брет и мен!

Мартин я изгледа отегчено, но Брет познаваше брат си.

— Няма да пипаш гнездото, ясно ли е? — произнесе предупредително той.

Мартин смутено се взря в зелените му очи.

— Естествено, за какво ми е това тъпо гнездо?

Но продължение на няколко дни Брет наблюдаваше внимателно Мартин, но той очевидно не обръщаше внимание на гнездото.

След седмица малката птица изчезна. Брет не се замисли много, реши, че е отишла да търси храна, и тръгна отново към къщи, предполагайки, че Сабрина ще го последва. Още от сутринта тя беше много учудена, защото беше убедена, че пиленцата ще се и излюпят днес. Затова не тръгна след Брет, а се промъкна още по-близо до гнездото. Като видя счупените черупки, запляска радостно с ръце. Колко хубаво — нейният пъдпъдък не си бе отишъл, без да й покаже пиленцата си. Понечи да извика Брет и в този миг пред очите й се разкри страшна гледка — на половин метър от гнездото се извиваше змия, в една част от тялото си неестествено издута.

В първия миг Сабрина сякаш се скова, но след топа се сети как малкият пъдпъдък всеки ден се оглеждаше за нея, и изведнъж я обзе гняв. Нададе силен вик, грабна един сух клон и се хвърли към змията.