Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 6

Строгият израз изчезна и суровото младо лице на Брет се отпусна. Естествено Сабрина не можеше да бъде причислена към жените — та тя беше още дете. Пленителна малка вещица — това беше тя. За да прогони мрачните си мисли и да изтрие загрижеността от лицето й, Брет се усмихна и й намигна дръзко през пътеката между пейките.

За миг само грижите на Сабрина се изпариха и тя засия насреща му. Слава Богу, сеньор Брет вече не беше тъжен. Никога не искаше да го вижда нещастен.

ГЛАВА ВТОРА

Непосредствено след венчавката всички отпътуваха за Ривървю, в имението на Дейнджърмъндови. То дължеше името си на разкриващата се гледка към бурната Мисисипи, която течеше под хълма, на който преди почти шестдесет години, през 1730, бе построил къщата си един английски контрабандист.

Първоначално представлявала само скромна колиба сред заобикалящата я пустош, но сега, през 1789 година, предлагаше елегантен, внушителен дом за София, станала току-що госпожа Дейнджърмънд.

Тя го чувстваше вече наистина като свой дом, защото в дните преди сватбата живя тук заедно със семейство дел Торес. Елена и Алехандро щяха да останат още известно време и да се грижат за Брет и Мартин, докато тя и Хю предприемат кратко сватбено пътешествие до Ню Орлиънс. Грижите й се бяха изпарили. София обичаше съпруга си и сега, грейнала от радост, поздравяваше гостите си.

Огромен студен бюфет очакваше многобройната тълпа. Имаше най-различни болета в сребърни купи, вина и освежителни напитки. Тежките сребърни подноси бяха отрупани с банички с шунка, раци и пълнени пилета. Разбира се, за Сабрина най-хубавото бяха множеството десерти. Брет неволно се засмя, когато видя как очите й постоянно се връщат на примамливите лакомства.

Сабрина беше единственото дете на празненството — беше й позволено да участва в него само защото бе на гости заедно с родителите си в Ривървю. Като единствено дете, тя бе свикнала да живее сред възрастни и се радваше, защото стоейки до майка си, можеше да разглежда дамите, облечени в официални рокли. Брет се чувстваше задължен да я забавлява, макар и сам да не знаеше защо. Учудваше се на самия себе си, но продължаваше да държи малката ръчичка и невъзмутимо понасяше подигравателните забележки на Мартин и неговите приятели.

Направи една обиколка със Сабрина и се погрижи тя да получи от всички онези чудесни неща, които привличаха едно седемгодишно момиче. След като гостите си отидоха, двамата с Морган прибраха няколко шишета от най-доброто вино на Хю и се скриха на полянката в подножието на хълма. Изтегнаха се под един широко разклонен дъб, за да се насладят на киното и на нощта, докато Брет долови подозрително шумолене в храстите. Въздъхна примирено и извика:

— Хайде излез, Мартин, знам че си ти. — Намръщи се, а Морган извъртя комично очи към небето, когато се показа Мартин и заплаши:

— Видях как измъкнахте бутилките от избата. Ако татко беше тук, щях да му кажа.