Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 10

Следобед пристигна подаръкът на Хю за рождения ден на Брет. Цялото семейство се събра във варосаната конюшня, за да му се възхити. Прекрасен двегодишен, кестенявокафяв жребец, силно и темпераментно животно, което Брет сам трябваше да опитоми и обязди.

При вида на полудивия пръхтящ кон Сабрина веднага забрави обтегнатите си отношения с Брет. Жребецът беше чистокръвен, арабският му произход личеше от малката дръзка глава и дългите, невероятно стройни крака. Беше във възторг. Гневът й се изпари и тя се взря с отворена уста в лъскавата кожа на жребеца, червеникава в ярката дневна светлина. Конят се изправи на задните си крака и заудря с копита. Сабрина въздъхна:

— О, сеньор Брет! Той е чудно хубав!

Брет беше поразен от великолепния подарък и забрави решението си. Усмихна се на Сабрина и каза:

— Прекрасен е, миличка.

Тя отвърна на усмивката му. Камък се смъкна от сърцето й и светът отново стана прекрасен. Сбърчи малкото си носле и упорито настави:

— Той е не просто прекрасен, той е просто чудно хубав! Погледни само как блести слънцето върху кожата му — същински пламък. Чудно хубав пламък! Трябва да го наречеш Пламък, отива му, той е огнен кон!

— Брет би трябвало сам да реши как да кръсти жребеца — намеси се баща й Алехандро.

Брет помисли малко и каза:

— Всъщност, защо не Пламък? Подхожда му. — Намигна на Сабрина и продължи: — Както казва Сабрина, той е чудно хубав Пламък.

Сабрина хвърчеше от радост.

— Наистина ли ще го кръстиш така? А може ли някога да го пояздя?

Единогласно „не“ беше отговорът на всички присъстващи и Сабрина овеси нос. Брет пое неблагодарната задача да й обясни защо не може да язди Пламък.

— Конят още не е обязден, Сабрина, и практически е дивак. Никой не се е качвал на гърба му и дори конярите казват, че е буйно животно. Много е силен и е твърде опасен за теб. Няма да го яздиш. Забранявам ти!

Сдобряването беше забравено. Сабрина изсъска гневно:

— Мога да го яздя, сигурна съм.

Внезапно Брет се сети, че бе решил да не я допуска близо до себе си, и рязко възрази:

— Не, не можеш. Та ти си още дете.

С нищо друго не би могъл да я нарани повече, отколкото е тази забележка. Сабрина впери ужасени очи и него, отметна назад червената си грива и хукна напън от конюшнята. Тя ще му докаже… И може би тогава ще стане по-любезен с нея.

Удаде й се случай да осъществи намерението си много по-рано, отколкото предполагаше — още на следващата сутрин. Стана първа, защото всички празнуваха до късно през нощта рождения ден на Брет, и забеляза, че освен прислугата, заета с работата си, навън нямаше никой.

Измъкна се от дома и тръгна към конюшнята. Прекачи се през оградата в заграденото пасище и с възхищение се вгледа в Пламък, който се насочи към нея.

Двамата се огледаха недоверчиво — големият, неопитомен жребец е пламтяща грива и малкото момиче с огненочервени коси. Сабрина бързо отскубна малко детелина, която растеше до един кол, и я предложи на жребеца в знак на приятелство. Пламък захрупа листата и Сабрина усети, че сърцето й ще се пръсне от възбуда. Протегна предпазливо ръка към мекия му нос и въздъхна блажено, когато той я близна и й позволи да го докосне.