Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 76

Сабрина побърза да се облече. Кехлибарено-златистите очи заискриха, бузите й се зачервиха. Нямаше търпение да слезе долу — и да види Брет. Роклята беше подарък от баща й — прекрасно творение от лавандуловосиня коприна. Деколтето беше кръгло и дълбоко, гърдите се издигаха подканващо над корсажа. Широк виолетов колан обгръщаше талията, а надиплените поли бяха обточени с волан от светла дантела. Късите буфан-ръкави подчертаваха съвършената извивка на раменете.

Косата падаше на меки къдрици по гърба, сребърните гривни от Бонита подрънкваха весело на китките й, сребърни обици святкаха през огненочервените кичури. Щом се раздвижеше, от нея се разнасяше ухание на лимонов цвят. Сабрина прати въздушна целувка на Бонита и изхвръкна от стаята, изпълнена с очакване. Тази нощ непременно щеше да е прекрасно изживяване.

Нощта наистина се оказа забележителна. Щом слезе по стълбата, Брет изведнъж изникна пред нея. За безкрайно дълъг миг погледите им се срещнаха и възхитеното изражение на нефритенозелените очи стисна гърлото на Сабрина и я изпълни с радостно опиянение. Това чувство не я напусна през цялата нощ.

И с Брет беше същото. Той беше винаги наблизо и въпреки това й даваше свобода да се забавлява и да танцува с други. Нямаше нужда от думи, всеки разбираше и най-малкия жест на другия.

Алехандро ги наблюдаваше доброжелателно и нежно докосваше сребърната гривна е тюркоази, подарена му преди много години от Елена.

— Тя е в сигурни ръце, любима… в сигурни. И е обичана — шепнеха тихо устните му.

По време на един танц Карлос се опита да измъкне Сабрина от света на мечтите, като й напомни за сеньора Моралес, която въпреки поканата не бе дошла тази вечер. Но и той не можа да развали настроението на Сабрина. Когато Карлос продължи да се заяжда, тя преспокойно го заряза на танцовата площадка и гордо се отправи към Брет.

Испанецът се загледа подире й с разкривено от гняв лице и изведнъж забеляза, че гостите му се присмиваха. Побягна от дансинга и изчезна в тъмнината. Франсиска не можа да остави унижението на сина си ненаказано и веднага поиска обяснение от брат си.

— Надявам се, че сега си доволен! — изсъска ядно тя. — Първо тласна мъжа ми към разорение, сега отблъсна и обиди сина ми пред всичките ни приятели. Никога няма да ти го простя, Алехандро, никога!

Алехандро улови сестра си под ръка и настойчиво заговори:

— Ти си доста възбудена, мила моя. Ела, ще потърсим някое спокойно местенце, където да си починеш.

Решително я поведе към къщата и когато влязоха в малкия салон в дъното на първия етаж, доста грубичко я настани в голямо кожено кресло. Очите му искряха от гняв.

— Надявам се, че имаш основателна причина да смущаваш по този начин празненството на Сабрина.

— Основателна причина? — Гласът на Франсиска пресекваше от злоба. — Не е ли достатъчна причина позорът, който трябваше да понесе синът ми? Първо разрешаваш на този… на този гринго да си позволи волности с годеницата на Карлос, а сега… — Сви се в креслото и ядно захълца.