Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 75

Брет изкриви уста. Облече черно кадифено болеро върху яркочервената копринена риза. Златният ширит на тесните панталони лъсна в светлината на свещите. Зелените очи бяха твърди и тайнствени като нефрит, когато устреми поглед в Оли.

— Съмняваш ли се? — попита с опасно спокоен глас.

Оли преглътна. Имаше дни, когато Дейнджърмънд го караше да трепери, и днес беше един от тях. От високата, тъмна фигура се излъчваше властност и склонност към насилие и Оли имаше неприятното чувство, че е застанал пред буре барут с много къс фитил.

Подръпна смутено ухото си и призна с обичайната си откровеност:

— Преди две седмици щях да кажа не. Но през последните дни… Само че вие не се държите като влюбен, шефе. Понякога ми се струва, че искате да й извиете врата. Никога не съм ви виждал такъв и не мога да ви разбера. Или я обичате, или не! А ако не, защо беше този театър днес следобед?

— Любовта има твърде малко общо с брака, малки ми приятелю — обясни уморено Брет.

— Брак по разум? — ужаси се Оли.

Брет се засмя, но този смях беше горчив.

— През последните дни не съм мислил за нищо друго. Много е просто. Обичам Алехандро с цялото си сърце, а неговата дъщеря има обожател, който нищо не струва. Разбираш ли ме сега? Оли кимна.

— Впрочем, Алехандро не е споменал нищо, но аз съм убеден, че ще остане възхитен, ако поискам ръката на Сабрина. И ще го направя. Като се ожени за мен, баща й ще бъде сигурен, че съпругът на дъщеря му няма да пропилее семейното богатство. Няма да се наложи Алехандро да стои и да гледа как всичко, за което е работил, попада в ръцете на един безделник.

Оли го огледа цинично, поклати глава и каза:

— Никога не бих повярвал, че ще доживея деня, в който ще се самозалъгвате, шефе.

Брет сви пестници и един мускул трепна на бузата му.

— Смятам, че дори за моя вкус ставаш прекалено дързък.

— Ах, наистина ли? — отговори равнодушно Оли. — Знаете ли какво мисля? Вие просто не понасяте истината! Опитвате се да си втълпите, че се жените за мис Сабрина само защото искате да зарадвате дон Алехандро. Ако това е вярно, аз съм папа!

Брет дълго мълча. Тъмното му лице изглеждаше толкова безизразно, та Оли помисли, че не го е чул. После нефрително-зелените очи светнаха насреща му е толкова измъчен, гневен поглед, че момчето отвърна глава. Брет каза тихо:

— Да не мислиш, че не го разбирам! — И излезе от стаята.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Остатъкът от следобеда беше непоносим за Сабрина. Жените й се усмихваха съучастнически, мъжете я поздравяваха. Накрая дойде и Алехандро, обгърна е обич раменете й и каза:

— Мъдро решение, дете, много мъдро. Щастлив съм. — А тя едва не се пръсна от гняв!

Ала когато настъпи вечерта, Сабрина, изкъпана и приготвила дрехите си, усети как в душата й се надига радостно предчувствие. Направи опит да го потисне, внушавайки си, че й предстои ужасна вечер и Брет няма да я погледне, но така и не успя. Накрая се отказа от мрачните мисли. Как можеше човек да има лошо настроение в нощ като тази? Пълната сребърна луна озари короните на дърветата, въздухът беше топъл и мек като коприна, ухаеше на рози и жасмин и възбуждаше. Душни звуци на китари и маримба изпълваха мрака. Беше нощ за влюбени, нощ, изпълнена с обещания, маранята просто трепереше от очакване.