Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 66

Не разбираше какво става с нея. Нима беше възможно да й се случи такова нещо! Карлос не беше способен на подобна подлост! Но ето че го правеше. Ръката му галеше меките косми между краката й, пръстите му си проправяха път. Ужасът й даде нови сили и тя се бранеше като обезумяла. Ала Карлос дори не забелязваше отчаяната й съпротива и когато Сабрина усети, че ей сега ще проникне в нея, леден глас попита някъде отдалеч:

— Да не би да преча?

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

За Сабрина гласът на Брет бе най-прекрасният звук в света. Заслепен от гняв, Карлос се надигна и започна да закопчава панталона си. Сабрина мъчително прибра краката си и с треперещи ръце свали роклята си. Слава Богу, Брет беше дошъл навреме! Само след минута Карлос щеше да я подчини на волята си.

Засрамена и изпълнена с благодарност, тя отправи поглед към своя спасител и едва не изпищя. По мъжкото лице бяха изписани презрение и отвращение. Нима си е помислил… Как не потъна в земята от срам! Нима Брет наистина вярваше… Да, точно така беше.

Тъмнозелените очи огледаха с отвращение разкъсаната й рокля, твърдият глас прозвуча презрително:

— Надявам се да ме извините за прекъсването. Не знаех, че павилионът… е зает. Ако ме уведомите по кое време правите срещите си тук, ще отложа удоволствието да се изкъпя за по-късно.

Лицето на Сабрина пламна от срам и гняв. Пооправи доколкото можа разкъсаните си дрехи и побягна навън.

Щом се скри от очите им, Карлос с доволна усмивка оправи дрехите си.

— Вие американците сте винаги неучтиви и нахални — промърмори той. — Не може да не сте знаели, че павилионът е зает. Сабрина е винаги шумна при любовната игра. Уверен съм, че сте чули как ме молеше да я обладая.

Брет наистина бе чул скимтенето на Сабрина и за момент се беше вкаменил. После хукна като бесен по стълбите към павилиона и гледката, която се разкри пред очите му, се запечата завинаги в съзнанието му. Съвършеното полуголо тяло, което страстно се извиваше под мъжкото, жадните им целувки…

Той каза хладно:

— Това, което правите със Сабрина, не ме интересува. Внимавайте само Алехандро да не види подобна сцена. Не ми се вярва да реагира така спокойно.

Карлос вдигна рамене.

— Би настоял единствено веднага да се оженя за Сабрина, а това изцяло съвпада с нашите намерения.

— Питам се — промълви замислено Брет, — какво чакате още? Какво печелите от забавянето?

Черните очи на Карлос злобно засвяткаха.

— Аз не искам да чакам. Не и откакто Сабрина ми се отдаде за първи път. Само че се появихте вие, с голямото си състояние и тя се разколеба. Заяви ми, че не иска да се обвързва. Предпочитала да вземе богаташ, а не бедняк!

Изразът по лицето на Брет не издаваше нищо от вълнуващите го чувства. Обърна се да си върви и каза през рамо:

— Не се страхувайте, приятелю, няма защо да се боите от мен! Не бих се оженил за Сабрина дел Торес, дори ако ми я поднесат на златно блюдо, обсипано с диаманти!

Карлос се ухили доволно зад гърба му. Отиде да вземе коня си и препусна към къщи. Все щеше да уреди нещата със Сабрина. Сега най-важното беше, че бе успял да накара Брет да се отврати от нея. От тази страна вече не го заплашваше опасност.