Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 67

Възбуден от насилието над Сабрина, трябваше да утоли с друга дивата си страст. Пришпори коня като бесен. Констанца! Ще иде при Констанца!

За негово облекчения младата вдовица беше сама Когато нахлу в гостната, тя каза хладно:

— Добър ден, Карлос. С какво съм заслужила тази чест? Много отдавна не си ме посещавал.

Карлос се усмихна саркастично.

— Преди шест седмици нямаше да се радваш на посещението ми. Нали си имаше грингото…

Погледът й се плъзна по тялото му и откри набъбването под панталона.

— Аха, май не си успял да завладееш малката Сабрина. Какво стана?

Карлос пресече с бързи крачки стаята и я събори на изисканото, тапицирано с коприна канапе. Впи устни в нейните и Констанца страстно обви с крака бедрата му. Устните й се разтвориха жадно под неговите и вече нямаше връщане назад. Мъжът я повлече на пода, вдигна високо полите й и я облада като обезумяло животно.

После заразказва за събитията на деня. Като забеляза колко ревниво реагира Констанца при намека, че женитбата между Брет и Сабрина е много близка, Карлос бе осенен от блестяща идея.

— Ти би направила всичко да предотвратиш този брак, нали?

Констанца сърдито изкриви уста.

— Да, готова съм на всичко, за да ги разделя.

Чудесен отговор, каза си доволно Карлос и си наля чаша мадейра.

По същото време и Брет пиеше чаша мадейра, но беше всичко друго, само не и доволен. Двамата с Алехандро седяха в патиото. Почиваха си от дневната горещина и обсъждаха поведението на Карлос, който надали щеше да се зарадва, ако можеше да ги чуе.

Косата на Брет беше още мокра от плуването, дългите крака бяха небрежно опънати. Изглеждаше отморен, загорялата му от слънцето кожа лъщеше бронзова, но беше подозрително спокоен. Алехандро имаше чувството, че се е случило нещо необикновено. Изведнъж Брет запита:

— Знаеше ли, че Сабрина се среща с Карлос в павилиона?

В гласа на Алехандро прозвуча неприкрито разочарование.

— Още ли? Надявах се, че това е приключило.

— Ти си знаел? — Брет беше смаян. — И не си предприел нищо да го предотвратиш?

Алехандро нервно се размърда на стола си.

— Те са братовчеди, приятелю! Карлос й е като брат. Той положително няма да застраши доброто й име. Макар да не одобрявам честите им срещи и това всички го знаят. Не предприех нищо срещу него, защото твърдоглавата ми дъщеря и без това върши каквото си ще. Но всичко е съвсем невинно.

— Невинно! — изфуча Брет с грозен смях. Но не беше в състояние да разкрие пред Алехандро каква проклета малка мръсница е любимата му дъщеря.

— Прости ми! — продължи бързо той. — Бях много изненадан, че добре възпитано момиче от нашето съсловие се среща само с мъж, който не й е баща или брат.

Алехандро направи опи да го успокои:

— Не разбираш ли, приятелю! Карлос й е като брат!

— Твоя работа. — Брет се опита да прогони мъчителния спомен за сцената в павилиона. Никоя жена, независимо колко красива и желана беше, не заслужаваше да тъгува и страда по нея. Не беше ли научил този урок още като дете, от майка си?