Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 62

— Карлос — заяви строго при една среща с братовчеда си в павилиона — смятам, че си се излъгал по отношение на Брет и плановете за захарната тръстика. Той не получава нито песо от баща ми. Напротив, превърнал се е в безплатен надзирател и само през последни те седмици е свършил огромна работа. Погледни колко десетини земя разчистиха и колко бързо напредна строежът на рафинерията! — Кехлибарено златистите очи сияеха от възхищение. — Може да е работил е контрабандистите, но мисля, че е загърбил тази част от живота си. Не съм чула или видяла нищо, което дава основания за тревога.

Карлос пламна от гняв и красивото му лице се разкриви от омраза.

— Защо забравяш момичето в Ню Орлиънс! — изсъска той.

Лицето на Сабрина се помрачи и тя извърна глава.

— Не съм го забравила, но хората се променят…

Карлос беше вън от себе си.

— Не е вярно! Този мъж е престъпник! Хайде, тичай след него, Сабрина! Както виждам, скоро ще го следваш като вярно кученце по петите. Ще станеш втора Констанца Моралес!

Както винаги, Карлос намери правилния начин да настрои Сабрина отново срещу Брет. Ала не бе взел предвид, че ако може да отрови сърцето на Сабрина, то в никакъв случай няма да му се удаде да забие клин между баща и дъщеря. Само след няколко дни Сабрина и Алехандро вече седяха на чаша лимонада в душния следобед и си почиваха под сянката на големия бор в патиото. За първи път от дълго време оставаха сами и се наслаждаваха на уединението си. Отначало разговорът се въртеше около общи неща, но постепенно се измести към дейността на Брет по време на пребиваването му в Ню Орлиънс. И скоро истината излезе на бял свят. Алехандро забеляза смайването и ужаса на Сабрина и с усмивка отбеляза:

— О, дъще, просто не мога да повярвам! Нима наистина си помислила, че мога да допусна в дома си някой престъпник? Бях уверен, че Карлос знае цялата истина, когато ми съобщи за контрабандистите. И през ум не ми мина, че през всичките тези седмици ти си била убедена, че баща ти е попаднал в клопката на едно чудовище.

Сабрина се усмихна засрамено.

— Ние дори не подозирахме какво е правил тогава Брет. Карлос го е видял само за малко. Откъде е можел да знае, че Брет е отишъл там само за да постави клопка на убиеца на своя приятел?

Гласът на Алехандро стана строг:

— Изненадан съм от Карлос. Той би трябвало да знае, че аз няма да представя на своите роднини и приятели криминален престъпник, да не говорим, че ще му позволя свободно да влезе в дома ми. — После сърдито поклати глава. — Не разбирам поведението на братовчед ти. Сигурно много добре знае, че баща му се нуждае от всеки човек, за да спаси ранчото, а не си мръдва пръста. Вместо това си пилее времето да пълни главата на дъщеря ми с глупости!

Сабрина побърза да смени темата, за да го успокои. Ала не посмя да спомене нищо за раненото момиче. Предупрежденията на Карлос бяха пуснали твърде дълбоки корени в душата й. Все пак почувства облекчение, защото вече знаеше истинските мотиви за сдружаването на Брет с контрабандистите.