Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 61

Мъжете в дома не можеха да си обяснят промяната в поведението й. Брет се забавляваше, Алехандро беше загрижен. Не беше обичайно дъщеря му да застава така енергично срещу някого — така никога нямаше да се влюби в Брет. Не му убягна и това, че Сабрина се среща често с Карлос в павилиона и че последният прекарва много време в ранчото. Мисълта, че тя може да се влюби в братовчед си, го безпокоеше.

И това не беше единственото му безпокойство. Финансите на семейство де Ла Вега така и не се подобриха след рождения ден на Сабрина. Стана му ясно колко зле стоят нещата, когато зет му поиска на заем значителна сума, за да подпомогне семейството си в това притеснено положение. Само по себе си, това не го тревожеше, беше загрижен най-вече от поведението на Карлос.

Естествено Алехандро съзнаваше, че Карлос е много разглезено дете, гордост за майка си, която безкрайно му угаждаше във всичко. Нима сега щеше да му стане зет? Дори самата мисъл за това го караше да настръхва. Една вечер тайно сравни двамата мъже, седнали на масата му. Брет беше винаги готов да се шегува, нефритенозелените му очи святкаха от удоволствие — противно на сърдитите погледи, които Карлос постоянно мяташе наоколо си. Алехандро отвратено поклати глава. Нима Сабрина наистина предпочиташе Карлос пред Брет? Непонятно!

През седмиците и месеците след празненството животът в хасиендата далеч не беше така непринуден и весел, както преди. На повърхността всичко изглеждаше безпроблемно, но отвътре вреше и кипеше.

Брет прекарваше по-голямата част от времето си с мъжете, които изкореняваха гората за полетата със захарна тръстика. Алехандро се радваше на свършената работа, макар да не беше искал точно това. Историята със захарната тръстика беше само предлог, за да примами Брет в дома си. Разбира се, радваше се на устрема, е който младият мъж се зае да осъществи проекта, но би предпочел Брет да отделя повече време, за да се погрижи за Сабрина. Двамата трябваше да се влюбят един в друг — това беше най-важното. Ала как можеше да го уреди, когато Брет по цял ден се трепеше в пущинака, а Сабрина прекарваше повече време от преди с Карлос!

Ако можеше да проникне в сънищата на Брет и тайните желания на Сабрина, Алехандро нямаше да бъде толкова отчаян. Вярно, дъщеря му често се срещаше с Карлос, но тя и насън не мислеше да отстъпи на настояванията му. Възприемаше го като братовчед и приятел, нищо повече. Наистина, той полагаше големи усилия да направи отношенията им по-интимни, но тя се противеше с всички сили.

Отначало реагираше с половин уста на любовните обяснения, но с течение на месеците настойчивите му задиряния й ставаха все по-неприятни. За своя собствена изненада един ден започна да защитава Брет.