Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 59

Но братовчед й настоя и остана до нея, докато тя не каза на Алехандро:

— Татко, като си идат гостите, Карлос и аз имаме да обсъдим нещо важно с теб.

Алехандро не беше много въодушевен, защото сметна, че Карлос е придумал Сабрина да се съгласи с женитбата, и колебливо отговори:

— Трябва ли да го направим точно тази вечер?

Карлос също настоя:

— Чичо, работата не търпи отлагане.

— Е, добре — въздъхна Алехандро. — Щом гостите се разотидат, ще се срещнем в библиотеката.

Когато най-после се стигна дотам, обяснението съвсем не протече така, както си го бе представяла Сабрина.

Баща й очевидно им беше сърдит. Ала когато Карлос започна сериозно:

— Чичо, трябва да поговорим за племенника ви, сеньор Дейнджърмънд! — Алехандро въздъхна с облекчение.

— О! — усмихна се той. — Какво пак е направил този млад дявол?

А след драматичното разкритие на Карлос, че е срещнал „Девил“ Дейнджърмънд при контрабандиста Френчи, Алехандро небрежно заяви:

— Това отдавна го знам.

Сабрина зяпна баща си е отворена уста.

— Как? Ти си знаел? — Гласът й пресекваше от вълнение.

Алехандро кимна.

— Естествено. През лятото бях в Ню Орлиънс и се срещнах с Брет. Той ми разказа всичко по време на една вечеря.

Някой почука на вратата и Сабрина изтича да отвори. Очите й станаха студени, като видя пред себе си Брет.

— Какво търсиш тук? — попита възмутено тя. Брет вдигна вежди и подигравателно промълви:

— Лошо настроение ли, съкровище?

— Влез вътре, Брет! Разговорът ни сигурно ще те заинтересува — извика весело Алехандро.

Брет влезе и когато забеляза Карлос, веднага му стана ясно за какво са разговаряли тримата. Алехандро се усмихна и се зае да обяснява:

— Тъкмо ми заявиха, че си бил контрабандист.

— О, наистина ли? — промълви Брет, без да сваля очи от Карлос.

Сабрина застана до братовчед си и ядосано попита баща си:

— Нима това ти е безразлично? Та той е търгувал с незаконно внесени стоки! И е служил като телохранител на един от най-прочутите контрабандисти в Ню Орлиънс!

Алехандро беше в отлично настроение, защото опасенията му, че Карлос иска да обяви годежа си със Сабрина, бяха излезли напразни.

— Виж какво, момичето ми, тази неща наистина не ме впечатляват особено. Освен това Брет сам ми разказа всичко и в историята нямаше нищо нечестно и непочтено. Тъкмо обратното, той е действал много смело и благородно.

— Благородно! — Сабрина просто изплю думата и хвърли унищожителен поглед към Брет. — И ти наричаш това благородно! — изфуча тя, обърна се отново към баща си и попита: — А какво би казал, ако узнаеш…

Карлос стремително улови ръката й, за да я принуди да млъкне.

— Както виждам, страхът ни е бил напълно неоснователен. Съжалявам, че ти отнехме толкова време, чичо. Ще ни извиниш ли? Ще се сбогувам със Сабрина и ще се прибера в къщи.

Алехандро благосклонно кимна и двамата излязоха от библиотеката.