Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 58

Сабрина все още не искаше да повярва в тази чудовищна история и с надежда промълви:

— Ти сигурно се лъжеш! Не мога да повярвам, че говориш за Брет!

Карлос й хвърли състрадателен поглед.

— Сеньор Дейнджърмънд е човек, който не се забравя толкова лесно, а и името му е рядко. Да не искаш да ме убедиш, че има двама със същото име, еднакво високи и с тези дяволски зелени очи?

Сабрина поклати глава.

Карлос пожела да се наслади докрай на триумфа си.

— Сабрина, този мъж е убиец! За малко не уби едно беззащитно момиче, докато бях там — видях го със собствените си очи!

Сабрина изстена от ужас.

— Посегнал е на жена? — пошепна гневно тя.

— По-лошо! Нарани я е нож! Трябваше да го спра, макар че… — Той сведе засрамено очи. — Тя беше уличница, Сабрина. И се твърди, че той се е гаврил е нея безмилостно. — После бързо прибави: — Това научих едва по-късно, след като го издърпах от стаята й и го изхвърлих на улицата!

Ръцете на Сабрина се свиха в юмруци.

— Много добре, Карлос! Жалко, че не си го накарал да опита собствения си нож! Защо не бях на твое място…

Карлос промърмори скромно:

— Милимка, аз бях случайно там и тъкмо се канех да напусна това позорно място, когато чух сърцераздирателните викове на момичето. Веднага изтичах нагоре по стълбите и разбих вратата. За щастие то беше живо, но онзи я беше направо нашарил с ножа си. Крещеше, че искала да му открадне парите. Положих много усилия да се овладея, иначе този тип щеше да се намуши на острието ми. Задоволих се да го изхвърля. Ето това, скъпа, е историята на първата ми среща със сеньор Дейнджърмънд.

Шокирана и отвратена от разказа на Карлос, Сабрина погледна към Брет, който разговаряше със сеньора Моралес. Какво знаеше за този човек? Дори леля й София пишеше само лоши неща. Сабрина знаеше, че той се задържаше рядко в Начез, затова не беше за чудене, че е бил в Ню Орлиънс, търгувал е с контрабандни стоки и е изнасилвал млади жени. Сърцето й се разбунтува срещу тези ужасни мисли, но разумът ги прие. Тя повярва на Карлос.

— Трябва да разкажем на баща ми, да го предупредим! — извика възбудено Сабрина.

Странно, отначало Карлос се поколеба, но след кратко обмисляне се съгласи.

— Естествено. Предлагам обаче да почакаме, докато мине празненството. Нека не предизвикваме скандал. Щом баща ти научи историята, ще изгони тихомълком този мръсник и никой освен нас няма да знае за това.

Сабрина замислено кимна. Карлос, разбира се, беше прав. Баща й щеше скоро да научи как е бил заблуждаван. А той се отнасяше към този безсъвестен престъпник като към собствен син!

Тя би предпочела да го изобличи незабавно пред всички, защото кипеше от гняв. Защо не му пронизах гърлото още при първата ни среща! — каза си ядосано. Не проумяваше, че зад гнева прикрива истинските си чувства. Прекрасно беше да мрази, след като бе страдала дни наред. Празненството продължи безкрайно и тя едва дочака момента, в който щеше да разобличи Брет Дейнджърмънд като подлец. Ала когато мигът най-после настъпи, й се дощя да не посвещава баща си в тайната. Не искаше да преживее разочарованието му, не искаше да присъства, когато Брет ще се опита да отрече историята на Карлос.