Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 46

— Защо, по дяволите, сега съм на път да го сторя! Да обезчестя дъщерята на човека, когото обичам и уважавам почти като баща?

— Само не казвайте, че сте си загубили ума по червенокосото дяволско изчадие!

Брет му хвърли такъв поглед, че Оли се усъмни дали все пак не е бил твърде нагъл, и каза с опасно спокоен тон:

— А ако съм?

Оли преглътна. Той си позволяваше какво ли не в отношенията с господаря, но днес за първи път имаше чувството, че е отишъл твърде далече. Опита се да заглади нещата:

— Ако е така, шефе, не е моя работа да ви се меся — а после лицемерно прибави: — На предания слуга не се полага да поучава господаря си.

Брет се разсмя.

— Не ти вярвам нито дума! Ти само това и чакаш — да почнеш да ми четеш конско.

Оли се ухили.

— Не сте прав шефе. Не съм ли бил винаги предан слуга?

— Предпочитам да не отговоря на въпроса. И без това си имам достатъчно проблеми! — Лицето на Брет отново помрачня. — Сега ме остави сам, след като и без това не можеш да ми помогнеш.

Оли се поколеба.

— Шефе, ако мога да направя нещо…

— Нищо — прекъсна го рязко Брет, но внезапно му хрумна една мисъл — Спомняш ли си един испанец на име Карлос де ла Вега? Възможно е да сме го срещали преди няколко години.

Оли вдигна тесните си рамене.

— Не си спомням. Как изглежда?

Брет го описа и накрая Оли смръщи чело.

— Мисля, че имаше такъв тип в Ню Орлиънс, шефе. Впрочем, не съм убеден, че е същият, за мен всички испанци си приличат. Но когато убиха стария капитан и ние станахме контрабандисти, този испански нахал нарани с нож момичето на Френчи.

Брет трепна. Изведнъж си спомни ясно случая. Естествено, тогава за първи път видя де Ла Вега! Френчи беше водачът на бандата контрабандисти, която уби Сам Браун, а случаят с Карлос стана по времето, когато Брет влезе в бандата. Френчи имаше кръчма с публичен дом в скандално известния квартал „Блатото“ в Ню Орлиънс. Там въртеше и сделките с крадените стоки. А след приключване на търговията даваше право на най-добрите си клиенти да се забавляват по избор с най-новите момичета, дошли от цял свят.

Един ден, когато Брет беше повишен в личен телохранител на Френчи, се появи Карлос да преговаря с Френчи относно последния товар контрабандни стоки. Брет вече не знаеше какво купи Карлос, но все още ясно помнеше, как придружи надменния испанец при момичетата. Именно той беше човекът, който разби вратата, когато от стаята долетяха викове на страх и болка. Завари вътре младото, полумъртво от страх гръцко момиче, голо и кървящо от множество рани. Карлос стоеше насред стаята с нож в ръка и хладно промърмори:

— Тя се опита да открадне парите ми. Много съм разочарован от Френчи. Би трябвало да ме познава достатъчно, за да се опитва да не ми пробутва подобни трикове.

Карлос може би не лъжеше, но това не оправдаваше стореното. Брет побесня от ярост, ала се въздържа и не каза нито дума.

Сега погледна към Оли и каза:

— Прав си. Това беше онзи тип. Той е племенник на Алехандро.

Оли свирна през зъби.

— Паднаха ни се лоши карти, шефе. Той ви е видял с контрабандистите. Може да стане сложно, ако се наложи да обясняваме какво сте нравили там.