Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 45

Сабрина дълго лежа, устремила поглед пред себе си, оставяйки покоя и тишината на мястото да проникнат в душата й. Вълните на езерото тихо се плискаха в брега, в далечината се чуваше вик на ловуваща кукумявка, в клоните на дърветата шумолеше лек ветрец. В хладната априлска утрин Сабрина горчиво призна пред себе си, че винаги е обичала Брет Дейнджърмънд, още откакто като седемгодишно момиченце го видя за първи път в Начез. През всичките тези години пазеше в сърцето си спомена за него. Запрати с гняв една възглавница към стената и стисна ръце в юмруци. Жалка глупачка — това беше тя! Децата не се влюбвали! Не е вярно — нали аз се влюбих въпреки всичко!

Замята се насам-натам по оранжевия диван. Какво й помагаше прозрението, че е влюбена в него? Той не я обичаше и сигурно никога нямаше да я обикне. Изведнъж си припомни деликатните намеци на леля София, направени в някои писма… „Постоянно се тревожа за Брет — толкова е студен и надменен с жените. Понякога имам чувството, че мрази всички ни. Съмнявам се, че някога ще се влюби или поне ще помисли да се ожени — тежко на жената, която ще се влюби в него! Още отсега я съжалявам. Понякога хората го наричат «Девил» Дейнджърмънд. Не бих се изненадала, ако е получил това име от жена!“

Как можа да бъде толкова глупава и да се влюби точно в него? Беше безнадеждно! Най-хубавите жени на Европа са лежали в краката му, нима сега ще пожелае една жалка провинциалистка! На всичкото отгоре го беше посрещнала с нож в ръка!

Сабрина седна на дивана и се постара да обмисли проблема си. Трябваше по някакъв начин да овладее чувствата си, да си забрани да мисли за него, защото той никога нямаше да я обикне. Трябваше да се опълчи срещу неговата привлекателна сила, колкото и да болеше от това. Трябваше да се пребори с любовта си.

Това решение я успокои малко и тя потъна в неспокоен сън точно когато слънцето се изкатери над върховете на дърветата.

За съжаление на Брет това не му се удаде. Когато влезе в стаята си след историята със Сабрина, Оли, който винаги го чакаше, предпочете да си спести напиращата на устните му дръзка забележка. Един поглед към мрачното лице на господаря беше достатъчен. Момъкът изтича да донесе таблата с напитките, поставена на тежкия махагонов скрин, и наля солидно количество бренди в една чаша. Подаде я на Брет и зададе въпрос, който никой нормален прислужник никога не би задал:

— Нещо не е в ред ли, шефе?

Брет обърна брендито на един дъх, подаде му чашата и каза:

— Затваряй си устата и ми налей още една!

Оли мълчаливо изпълни заповедта. Брет се отпусна на голямото кожено кресло и вторачи поглед в тавана. Когато Оли му подаде чашата, попита:

— Откакто ме познаваш, съблазнил ли съм някоя девица?

Оли помисли малко и ухилено отговори:

— Не знам тазова нещо, шефе. Бог знае, че сте имали достатъчно жени, но девойки? Не!

Брет изпразни и втората чаша на един дъх, тресна я на масата и изфуча: