Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 43

Брет се плъзна на пода и увлече със себе си покоряващото се тяло. Сабрина се озова на дебелия килим, дългите му бедра притискаха тялото й, целувките не преставаха. Зашеметяващата им сила почти отне разсъдъка на Сабрина. Ала целувките вече не бяха достатъчни да задоволят изгарящото я желание. Брет развърза умело връзките на корсажа и преди Сабрина да разбере какво прави, почувства топлите му, търсещи ръце по голите си гърди. Дългите пръсти милваха е неподозирана нежност твърдите зърна и Сабрина сладостно простена.

Този звук накара Брет да спре. С подрезгавял от страст глас мъжът промълви:

— Болка ли ти причиних? Не исках, повярвай! Господи, Сабрина, ти ме подлудяваш! Трябва да те имам! Трябва!

Погледите им се срещнаха и когато разпозна страстта в очите й, той я прегърна отново и жадно потърси устните й. Сабрина се изгуби. Потъна в нежността му, младото, неопитно тяло пламна от желания, непознати досега. Брет плъзна устни по врата и голите й гърди. После впи устни в зърната и дори леко ги захапа.

Сабрина се изви и впи ръце в черната му коса. Обзе я замайващо желание да лежи гола до него, да чувства кожата му върху своята, да докосва с устни гърдите му и да му доставя същото удоволствие, което той доставяше на нея.

Брет вдигна глава, сякаш беше отгатнал мислите й, и безкрайно бавно развърза останалите връзки, после смъкна роклята й до талията. Спря за миг, омагьосан от гладката златиста кожа, от дръзко вирнатите млади гърди с твърди и изпъкнали кораловочервени зърна.

Сабрина потръпна от удоволствие и страх. Той я желаеше така, както мъж желае жена! Велики Боже, нека да е грешно и душата ми да бъде прокълната во веки веков, но искам той да ме направи жена. Все едно какво щеше да й донесе бъдещето, тя щеше да помни винаги сладостта на първото му докосване, сладостта на страстната уста и огъня, който се разгаряше в тялото й.

Въпреки това, когато ръката му се плъзна по бедрата и потърси най-интимното й място, Сабрина се скова. Тя не знаеше какво става между мъжа и жената и макар че желанието за любов беше пробудено и тя копнееше да му се отдаде, беше напълно неподготвена за онова, което дойде. Твърдата ръка, плъзнала се от вътрешната страна на бедрата й, я уплаши, а когато достигна златисточервените къдрави косъмчета между краката, Сабрина се вцепени от ужас. Вкопчи се отчаяно в широките мъжки рамене, защото търсещите пръсти разтвориха кичурите и нежно помилваха меката плът.

Не можа да понесе устремното проникване на ръката, затова е все сила блъсна Брет, откъсна устата си от неговата и простена, останала без дъх:

— Моля, сеньор, спрете, моля! Аз… аз не искам! Моля, спрете!

През червената мъгла на страстта Брет чу молбата й и със сила се принуди да се върне в реалността. Изведнъж осъзна какво щеше да стори. Заля го вълна от отвращение. Хвърли се по гръб, закри очи с ръка и промълви:

— Мили Боже! Какво ме прихвана?

Почервеняла от срам, Сабрина се опита да оправи роклята си. Брет вдигна поглед и с трескави пръсти й помогна да се облече. Беше ядосан на себе си, а Сабрина се срамуваше толкова много, че не смееше да го погледне в очите. Когато най-после го стори, болка прониза сърцето й. Изразът му беше студен и недружелюбен, тъмнозелените очи бяха станали недостъпни, чувствената уста здраво стисната.