Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 42

— Добър вечер, сеньор Брет. Хареса ли ти приемът?

Усмивката му изглеждаше малко измъчена.

— Ти как мислиш? Особена забавна беше срещата с любопитната леля Франсиска.

Сабрина се изкиска.

— Успя ли да изтръгне признания от устата ти?

Той кимна и приседна до нея на дивана. Зелените му очи святкаха предизвикателно, когато каза:

— Боже мой! Наистина успя да го направи. Сега вероятно знае за живота ми повече от мен. Трябваше да ме предупредиш!

Изведнъж цялото напрежение между тях изчезна. Атмосферата на късния вечерен час също добави своето. Къщата спеше, само те двамата бяха будни, а трепкащите пламъчета на свещите ги потапяха в мека златна светлина и още повече подчертаваха огнената красота на Сабрина и тъмните, остро изсечени черти на Брет. Двамата се чувстваха неуверени, защото болезнено осъзнаваха близостта на другия. Сабрина се отмести малко настрана. Движението беше несъзнателно, но я направи още по-привлекателна. Мекият плат на роклята й се опъна по твърдите млади гърди, гладката златиста кожа се открои примамливо над деколтето. Жълтата рокля оставяше непокрити раменете и беше пристегната на корсажа с тънък шнур от зелена коприна. Ръката на Брет потрепери, защото си представи как развързва връзките и разкрива меката кадифена плът под коприната. Преглътна конвулсивно и с усилия откъсна поглед от прелъстителното моминско тяло. Не биваше да позволи да го надвие желанието да я грабне и подчини на волята си.

— Крайно време е да си кажем лека нощ — промълви неохотно той. — Баща ти вече си легна, а и аз имах намерение да сторя същото, когато видях светлина в библиотеката.

— Разбира се, прав си — съгласи се е нежелание Сабрина и след известна пауза добави: — Толкова се радвам, че можем да разговаряме необезпокоявани… — Протегна ръка и докосна мускулестия гръден кош. — Това… това прави всичко по-просто, нали?

Докосването й беше твърде много за Брет. Погледите им се срещнаха и сърцето на Сабрина се разтуптя, когато почувства желанието в тези тъмнозелени очи. Брет взе ръката й, целуна дланта и прошепна:

— Господи, какво правиш с мен?

Сабрина не знаеше как да се справи със собствената си събудена страст и само безпомощно го погледна. Защо не я целуваше? Устните й се разтвориха подканващо.

Брет със стон пусна ръката й, обхвана нежните рамене и притисна девойката към себе си. Устата му брутално завладя устните й. Без да знае точно какво прави, тя отговори на целувката и потрепера блажено, когато езикът му нахлу в устата й и жадно затърси меките й извивки. Сабрина не разбираше какво става с нея, но цялото й тяло жадуваше целувките на Брет, милувката на ръцете му. Копнееше да се отпусне в прегръдките му и този миг никога да не свърши. Обви с ръце врата му, искайки още и още, и още…

Страстта завладя сърцето й, езикът й последва движенията на неговия и проникна в устата му, жаден и пламенен. Усети вкус на тютюн и бренди, по-опияняващ и от най-тежкото вино. Отпусна се назад и се отдаде безпомощно на желанията си.