Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 127

Усмивката замръзна на устните й, когато видя Брет Дейнджърмънд, облегнат на рамката на вратата към библиотеката.

— Какво правите тук? — изсъска ядосано тя. — Нали трябваше да се върнете едва във вторник!

Брет далеч не бе така спокоен, както изглеждаше, но гласът му прозвуча хладно и овладяно:

— Нима трябва да съобщя предварително, когато поискам да се върна в собствения си дом?

Франсиска се изчерви и отбягна погледа му.

— Бях само изненадана да ви видя. Кога пристигнахте?

— Около час, след като сте излезли. Отидохте на соаре, така ли?

— Да — отговори Франсиска, обмисляйки трескаво как да му попречи да препусне натам и да придружи Сабрина до в къщи. Трябваше да го задържи, докато синът й отведе момичето на сигурно място. Затова каза бързо: — Сигурно се учудвате, че… че Сабрина не е с мен.

— Учудване е меко казано — отговори Брет. — Къде е повереницата ми?

Тъмното му лице остана безизразно, но Франсиска въпреки това не се чувстваше добре в кожата си. Знаеше ли той, че Карлос е в града и ги е придружил на соарето? И как щеше да реагира, като узнае, че двамата ще се върнат сами?

Брет я наблюдаваше известно време, докато му омръзна и запита направо:

— Къде е тя? Синът ви ли ще я доведе?

Нямаше смисъл да го оспорва.

— Да. Аз се уморих, а те двамата се забавляваха толкова добре, че реших да ги оставя и да се върна в къщи със семейство Корейас.

Брет вече подозираше нещо подобно. И само обстоятелството, че Оли придружаваше каретата, го задържа да оседлае коня и да препусне към плантацията. Бе горчиво разочарован от Сабрина и изненадан от внезапния пламък на ревност, който лумна в жилите му.

— Както изглежда, не приемате достатъчно сериозно задълженията си на дуеня. Не е ли неприлично да оставите Сабрина сама късно през нощта и толкова далеч от къщи?

Франсиска го удостои с презрителен поглед.

— Вие смеете да ме порицавате! Забравяте се, гринго! Сабрина е моя племенница, Карлос — мой син и неин братовчед. Какво неприлично има в това?

Брет се поклони е подигравателна усмивка и каза:

— Благодаря за урока по етикеция.

Франсиска осъзна, че нямаше смисъл да предизвиква още повече гнева му, и високомерно поклати глава.

— Моля да ме извините, искам да си легна.

— Не се преуморявайте — отвърна Брет със съмнителна отзивчивост. — Аз обаче ще почакам повереницата си. — Очите му се присвиха. — И, сеньора, ако тя не се върне в скоро време в къщи… Ще си имате сериозни неприятности!

Франсиска се прибра колкото се може по-бързо и стаята си и побърза да заключи вратата. Останала без дъх, тя се опита да размисли и я обзе страх. Отключи, промъкна се предпазливо надолу по стълбите и излезе на улицата. Нима трябваше да остане тук и да се остави да бъде измъчвана и обиждана от някакъв си гринго! Ще потърси убежище при Корейас! Ха! Грингото щеше да опули очи, като изчезнат всички! Лицето й се разкриви в злобна усмивка, като си представи физиономията му. Само след няколко дни Сабрина и Карлос щяха да се завърнат като мъж и жена…