Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 126

Пристигането на Карлос в Ню Орлиънс я накара да забрави за момент позорното предложение на Брет, но след като минаха няколко дни, Сабрина проумя, че връщане назад няма. Щеше да се подчини на волята на Брет, с надеждата, че докато трае последната шестмесечна отсрочка, ще се случи някакво чудо и той ще се влюби в нея.

След като взе решение и окончателно призна пред себе си, че го обича и предпочита да му стане любовница, отколкото да го загуби, я обзе странно чувство на увереност. Един ден той щеше да отговори на чувствата й, шестте месеца щяха да станат години и той щеше да я направи своя жена. Вероятно само облекчението я направи непредпазлива. Прие покана за соаре, което уреждаха приятели на Франсиска в плантацията си, на няколко мили извън града. Леля й също щеше да присъства, така че у Сабрина не възникнаха никакви колебания, когато вечерта се качи в каретата заедно с Карлос Каретата беше на Брет и с тях пътуваха двама прислужници. Оли също беше там и Сабрина се почувства още по-сигурна.

Вечерта премина отлично. Младата жена беше царицата на бала и възхитените погледи на присъстващите я следваха на всяка крачка. Носеше прекрасна рокля от тъмнозелен сатен и прозрачна наметка от бял шифон. Косата й беше увита на нисък елегантен кок, покрит с фина сребърна мрежа. Стройната фигура и грациозната й осанка бяха несравними. Сърдечният смях и веселите кехлибарено-златисти очи допълваха общото впечатление. Затова не беше учудващо, че бе обсадена от горди млади креоли и испански благородници.

Карлос я предостави на другите — за последен път. Предпочете да се погрижи за осъществяването на своя план.

След няколко часа една възрастна съпружеска двойка се накани да си върви и Карлос уж между другото каза на майка си:

— Защо не се прибереш със семейство Корейас? Това би ми дало възможност да остана насаме със Сабрина.

Франсиска се усмихна с обич и отговори:

— Разбира се, синко. Надявам се да оползотвориш добре времето.

Карлос се усмихна.

— Положително. — Целуна майка си по челото. — И не се притеснявай, ако Сабрина не се върне няколко дни…

Франсиска понечи да възрази, после колебливо кимна.

— Не го одобрявам, но това е може би единствената възможност да принудим грингото да се откаже от опекунството.

— Точно така — кимна решително Карлос.

Той придружи майка си до каретата на Корейас и когато тя се изгуби зад завоя, се промъкна незабелязано до каретата на Дейнджърмънд и набързо я огледа. Повечето прислужници се веселяха в задния двор на плантацията и никой нямаше да го забележи. Наведе се и бързо разхлаби едното от задните колела.

На около три мили оттук пътят правеше остър завой. В близкия храсталак бяха скрити два коня. Колелото щеше да издържи дотам. А като се изтърколеше, той щеше да изпрати слугите за потърсят помощ… Усмихна се доволно и спокойно се запъти обратно към къщата.

Франсиска също се усмихваше, когато след половин час влезе в дома на Брет. Най-после мечтата й за женитбата между Карлос и Сабрина щеше да стане действителност. Всички обиди на грингото щяха да бъдат отмъстени с един удар, а завещанието на Алехандро щеше да бъде обявено за невалидно, в това беше твърдо убедена. Тя се огледа с гордостта на собственик в елегантното фоайе. Скоро всичко тук щеше да й принадлежи.