Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 108

— Не вярвам в подобни дрънканици! Нали се запозна с Аарон Бур миналото лято на бала у Стивън Минър? На луд ли ти приличаше? Или на убиец?

Брет си спомни срещата е Бур през миналото лято в Начез. Наистина не можеше да си представи, че главата на бившия вицепрезидент би могла да роди такива налудничави планове. Беше чаровен, може би дори прекалено чаровен. И можеше да бъде убедителен, когато пожелаеше. Той и Брет бяха излезли случайно да подишат чист въздух и Бур беше пожелал да поговорят на четири очи.

Брет кимна и погледна отвисоко към дребния мъж с тънки устни и мощна брадичка. Не можеше да си обясни защо хората така се възторгваха от Бур.

— Имам нужда от млади хора като вас — заговори Бур. — Млади хора, които са готови да рискуват… младежи, узрели за една голяма авантюра.

Брет въпросително вдигна вежди.

— О? Нима при безобидното заселване на областта Де Бастроп по река Уашита могат да се преживеят и приключения?

Бур махна е ръка.

— Областта Де Бастроп е за заселниците, но вие, приятелю, няма да се занимавате с такива банални неща. Чух за приключенията ви в Дерня. Елате при мен! Предлагам ви приключения и богатства, каквито не сте и сънували. Ще участвате в създаването на нова, мощна империя.

Брет предпазливо промълви:

— Империя? Къде?

Бур се усмихна съзаклятнически.

— Кой знае? Може би западно от Сабин? Или даже в Мексико? Ако се стигне до война с Испания, за един умен мъж ще има възможности. — Очите му блестяха фанатично. — Имам план, отличен план и той вече започва да се оформя. — Огледа се, сякаш да се убеди, че никой не ги подслушва. — По пътя насам срещнах генерал Уилкинсън във Форт Масак в Охайо и разговарях ме за много неща… Сигурен съм, че те ще заинтригуват някой млад мъж, тръгнал да търси приключения.

И рязко прекъсна разговора. Впоследствие Брет узна, че Бур умееше да преценява качествата на хората.

Брет погледна Морган и каза:

— Убиец? Не, не вярвам, но какво знаем двамата за този мъж? Наистина е очарователен, но в него има нещо гнило. Помисли си само, та той едва не провали президентството на Джеферсън през 1800 година! Спомни си дуела с Александър Хамилтън — срещу него бе повдигнато обвинение за убийство! Бих казал, че характерът му не е особено приятен!

— Но това все още не означава, че има страшното намерение да убие президента на Съединените Щати! — повтори нетърпеливо Морган. — Какво толкова те привлича у Бур? Когато се срещнахме миналото лято, ти намекна, че си в града заради Бур — заради някаква история, която касаела Бур и нашия примерен главно командващ, генерал Джеймс Уилкинсън.

— Не смяташ ли, че връзката между Бур и Уилкинсън е много интересна?

Морган безпомощно размаха ръце.

— Не зная, Брет. Говори се, че испанците плащали на Уилкинсън, но това още не означава, че съществува таен заговор. Досега никому не се е удало да открие сериозни доказателства срещу двамата. Май всички са тръгнали да гонят вятъра.

Брет размисли малко.

— Известно ли ти е, че президентът Джеферсън е ангажирал дузина цивилни, които дискретно изпълнява, за него правителствени задачи? Че назначава джентълмени от добри семейства, които от време на време шпионират за него?