Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 106

— Мога ли да ви помогна, мис? Отново я побиха тръпки.

— Да, търся сеньор Дейнджърмънд. Знаете ли къде е?

— Тук вътре, мис — отвърна мъжът и посочи стаята, която току-що беше напуснал. Искаше да добави още нещо, но Сабрина с нетърпелив жест му заповяда да отвори вратата. Направи две крачки в помещението, ала смелостта й веднага се изпари. Вратата зад нея се затвори и я обзе абсурдното чувство, че с това й отнеха единствения път за бягство. Събра целия си кураж и продължи. Стаята, в която влезе, очевидно служеше за библиотека, защото бе пропита с приятната миризма на кожа, идваща от книгите, подредени в строги редици по лавиците. Едната стена бе заета от мраморна камина, подът бе застлан с килим в ръждивочервено и зелено, а няколко тапицирани със зелено кадифе кресла придаваха уют на голямата стая. Край тях имаше елегантни масички от сатенено дърво, а внушителен диван с бежовозелена копринена тапицерия разделяше помещението. Зад дивана явно беше работното място на Брет: махагоново писалище е впечатляващи размери изпълваше почти цялата половина. И там имаше високи кресла, облечени в зелена кожа, а пред дивана беше поставена ниска мраморна маса.

Макар и ненатрапчива, обстановката свидетелстваше за богатство. Сабрина си пожела да не беше чула грозните подозрения на Франсиска относно източник на това неочаквано забогатяване. Ала не й остана време да размисли, защото гласът му я върна грубо в действителността.

— А, Сабрина, ето те и теб. Вече се питах колко време ще мине, докато се появиш.

Сабрина трепна и се запъти към него е високо вдигната глава. Брет се беше надигнал от едно високо кресло. И един друг висок тъмнокос мъж стана от стола си заедно с него и се обърна към нея. Младата жена спря и се изчерви:

— Не знаех, че имаш гост — промълви сковано. — По-късно ще дойда отново.

— Я не ставай смешна — укори я Брет. — Морган е повече от гост и трябва да ти го представя. — Улови ръката й и я поведе към непознатия. — Сабрина дел Торес, представям ви мистър Морган Слейд. Той е един от най-старите ми приятели и чест гост в моя дом. Морган, това е сладката ми подопечна.

Сабрина хвърли унищожителен поглед към Брет, пое ле се обърна към Морган Слейд и каза учтиво:

— За мен е чест да се запозная е вас.

Весели сапфирени очи засияха насреща й и Сабрина забрави предизвикателното поведение на Брет. Морган Слейд се наведе над ръката й и отговори:

— Честта е изцяло моя, сеньорита дел Торес. И не слушайте онова, което казва лошият ви настойник. Доставя му удоволствие да дразни приятелите си… а аз най-добре зная това, след като имах нещастието да отрасна с него.

Очите на Сабрина се разшириха. С прелестна усмивка тя промълви:

— О, аз още ви помня! Срещнахме се на сватбата на леля София със сеньор Хю. Спомняте ли си още за мен.

Свежото лице на Морган засия още повече.

— Спомням си едно дете с големи очи и невероятна коса, но положително нямах представа, че се е превърнало в такава възхитителна млада дама.

Морган изглеждаше приблизително на възрастта на Брет, ала в черните му коси нямаше и следа от сребро. Беше много привлекателен мъж с класически красиво лице, но Сабрина почувства, че въпреки веселите си очи можеше да бъде също така безскрупулен и упорит като Брет.