Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 107

— Вие сте много любезен, сеньор — отговори на комплимента тя.

— И много женен — подхвърли саркастично Брет. — Съпругата му Леони е в плантацията и очаква раждането на второто си дете.

Морган явно обичаше жена си повече от всичко на света, ако се съдеше по доволната му физиономия, и веднага обеща на Сабрина да ги представи една на друга, щом се роди детето.

Разговорът продължи с известни усилия, но Сабрина предпочете да се сбогува и да остави двамата мъже сами. Очевидно обсъждаха важен проблем. Брет стана, дръпна един звънец на кадифен шнур и каза:

— Портиерът Ендрю ще ти покаже къщата. В края на краищата тя ще бъде и твой дом.

По гърба на Сабрина отново пробягаха студени тръпки. Възхищение или страх?

Тя излезе и двамата размениха няколко думи за ролята на Брет като настойник, при което Морган предупреди приятеля си да не прекалява с жаждата за отмъщение. Ала като видя, че не може да се разговаря с Брет, побърза да смени темата.

— Писмото, което си получил от Итън, ме тревожи, Брет! — Лицето му помрачня, когато посегна към листа върху писалището на Брет. Прочете още веднъж писмото и попита: — Познаваш ли го достатъчно добре?

Брет понечи да отговори, но Морган махна с ръка.

— Знам вече, че този така наречен генерал Итън много уважаван сред влиятелните кръгове на Вашингтон. Оказа добри услуги на правителството в борбата с берберските пирати, ала съм осведомен, че много хора го считат за пияница и самохвалко. Предвид всичко това се питам дали можем да имаме доверие в написаното за Аарон Бур, бившия вицепрезидент.

Брет замислено разглеждаше върха на ботуша си.

— Не отричам, че има хора, които го клеветят, но аз му се доверих дотолкова, че се присъединих към бандата негодници в Египет и го следвах през пустините на Барка, та чак до атаката на Дерня, на брега на Средиземно море. Походът не беше приятен, а и битката за Дерня не се числи непременно към любимите ми спомени — но ние я взехме въпреки всички неприятни обстоятелства и щяхме да превземем и Триполи, ако войната не беше свършила така внезапно. Итън ни изведе живи от Дерня, след като научи, че няма да получих подкрепа по море.

Морган се откъсна за малко от темата и попита ядосано:

— Какво, по дяволите, търсеше в Египет? Защо обиколи пустинята с банда арабски и гръцки нехранимайковци и се би във война, която за теб има малко или дори никакво значение?

— Скука? — предложи Брет, дяволито ухилен. Морган изсумтя презрително, но не се задълбочи повече. Брет явно не желаеше да говори за приключенията си в Северна Африка.

Погледът му попадна на писмото.

— Луда история! Всеки нормален човек би я отхвърлил като безумни дрънканици на някой луд.

Брет отговори сухо:

— Итън не е луд — той е страшен и обича да преувеличава, но не е луд. А щом Итън пише, че Аарон Бур възнамерява да събере войска, с която да навлезе във Вашингтон, за да убие президента Джеферсън и превземе кораби, с които да отплува към Ню Орлиънс, то бъди уверен, че има нещо вярно в тази работа.