Читать «Рийган» онлайн - страница 40

— Наистина ли? Ах, Травис, аз трябва да отида при тях! Вероятно ще успея да им помогна?

Той я хвана здраво за ръката, преди да стигне до стълбището.

— Ще имаш достатъчно възможности да се грижиш за болни хора, съкровището ми. Ала най-напред се наяж и отдъхни. Днешният ден беше напрегнат за теб.

Може би имаше право и тя наистина беше изморена, но от постоянните му нареждания й беше дошло до гуша.

— Никак не съм гладна и ще си отдъхна по-късно. Сега отивам при пасажерите долу да им предложа помощта си.

— А пък аз ти казвам, че ще се откажеш от намеренията си и ще ми се подчиниш.

Тя не помръдна от мястото си и го изгледа разярено. В този миг той се наведе надолу, лицето му се доближи съвсем до нейното и каза тихо:

— Или ще тръгнеш с мен надолу към каютата, или ще те понеса на гръб по стълбището пред очите на събралия се екипаж.

Връхлетя я чувство на безпомощност. Защо този мъж не можеше да разговаря разумно с нея? Какво трябваше да направи, за да проумее колко важно беше за нея да има чувството, че се нуждаят от нея?

Когато той понечи да сложи ръка върху рамото й, тя се обърна рязко кръгом и тръгна забързано надолу по стълбището. Влезе в каютата им, седна на пейката пред прозореца и едва сдържа сълзите си. Никак не беше лесно да запази илюзията си, че някой ден щяха да я уважават като дама, когато я третираха като невръстно дете.

Мина време, преди Травис да влезе в кабината при нея с поднос, отрупан с ястия. Мълчаливо подготви масата и седна до нея.

— Вечерята е готова — каза той и понечи да вземе ръката й, ала тя я издърпа.

— По дяволите! — разгневи се той и скочи от пейката. — Седиш така, сякаш съм те напляскал. И то само защото ти казах, че не бива да пропускаш вечерята си и да се лишаваш от съня си, за да помогнеш на няколко души, които дори не познаваш!

— Познавам Сара! — сопна му се тя. — И ти не ми каза да си почина, а ми заповяда! Ти винаги само си искал, никога не си молил за нищо. Не ти ли е минала някога мисълта, че съм разумно същество със собствена воля? В Англия ме държа под ключ в една стая, която не биваше да напускам. Сега ме затваряш в една малка каюта. Защо не ме вържеш за леглото или оковеш за масата? Защо не кажеш честно какво представлявам за теб?

Върху лицето му се изписаха безброй чувства, преди да се окопити от объркването и да й каже:

— Та аз ти обясних защо не можех да те оставя в Англия. Дори попитах този юноша, с когото разговаряше на задната корабна палуба, дали не е твой стар познат. Ако беше така, щях да те върна при семейството ти.

Едва сега очите й се напълниха със сълзи. Беше си въобразила, че Травис я ревнува, докато той търсеше само възможност на бърза ръка да се отърве от нея.

— Съжалявам, че съм ти в тежест — каза тя уязвена. — Навярно ще трябва да ме хвърлиш през борда, за да си спестиш по-нататъшните грижи.

В отговор Травис само поклати удивено глава и каза:

— Логиката ти навярно ще остане завинаги непонятна за мен, дори и хиляда години да живея. Не искаш ли например най-напред да хапнеш нещо, преди да те отведа на междинната палуба? Ако зависи от мен, можеш цяла нощ да държиш нощното гърне пред лицето на болните от морска болест.