Читать «Рийган» онлайн - страница 41

Той я погледна с големите си очи с такова чистосърдечие, сякаш беше бог, когото молеше за добро време. Как да му обясни, че не иска жертви от него, а единствено правото да решава свободно? И че иска да докаже на себе си и на вуйчо си дали я бива за нещо?

Травис я отведе до отрупаната маса, но тя изглежда не можеше да се отърси от своето настроение. Човъркаше с вилицата из яденето и едва преглъщаше залците, докато се мъчеше да слуша Травис. Нито една дума не стигаше до съзнанието й, защото постоянно мислеше за това, че през целия си живот ще остане пленница и никога няма да има своя собствена воля.

— Изпий си поне виното — увещаваше я Травис.

Послушно вдигна чашата си и усети как тялото й се отпуска. Стори й се съвсем естествено, когато Травис я взе в прегръдките си, притисна я здраво към себе си и я отнесе в леглото. Смътно усещаше как я съблича, а когато легна гол до нея и я зацелува по шията, тя се усмихна и задряма.

Травис притегли завивката над нея и забеляза колко е изтощена. Взе пурата и се отправи към задната палуба да пуши.

— Свикнахте ли вече?

— Ами да — каза Травис, като се обърна към капитана. — Вече сме на път да свикнем.

Капитанът огледа от главата до петите Травис, който се бе облегнал на перилото на борда с пура в ъгъла на устата.

— Затруднения ли имаш, момчето ми? — попита той загрижено.

Травис се усмихна. Капитанът и баща му бяха приятели десетки години, преди старият да почине от холера.

— Какво разбираш от жени?

— Какво разбира един женен мъж от тях — отговори капитанът с едва забележима усмивка, зарадван, че не става дума за нещо сериозно. — Съжалявам, че още не съм се запознал с жена ти. Тя трябва да е красавица.

Травис разглеждаше пурата си. Мина време, преди да отвърне:

— Да. Само че ми е трудно да я разбирам. — Травис беше прям човек и затова предпочете да смени темата: — Убеден ли си, че съм завързал достатъчно сигурно мебелите си в трюма?

— Така мисля — отговори капитанът. — Но се питам само, защо са ти нови мебели? Или си разширил къщата си с още едно крило?

— Не, не съм. — Травис се засмя от сърце. — Бих могъл да имам петдесет деца, всичките ще имат своя собствена стая и чак тогава ще ми се наложи да мисля за пристройки. Не, мебелите са предназначени за един приятел. Аз си купих още малко земя. Възнамерявам тази година да отглеждам още повече памук.

— Още повече — повтори капитанът със страхопочитание. Той посочи с ръка към палубата около себе си. — Това е всичко, което ми трябва като място в моята професия. Всъщност, колко уврата земя вече притежаваш?

— Около четири хиляди, премерени на око.

Капитанът се закашля така, сякаш не беше чул добре.

— Надявам се, че малката ти жена е трудолюбива домакиня. Имотите изискваха цялото умение на майка ти, а след смъртта й ти почти си удвоил производството!

— Тя ще се справи — каза Травис уверено. — Е, хайде, лека нощ, мореплавателю.