Читать «Рийган» онлайн - страница 31

Джуд Деверо

Травис се отдели бавно от нея, подпря глава на лакът и я загледа отгоре. Кафявите му очи бяха като черни кладенци и за пръв път тя забеляза колко гъсти бяха късите му мигли. Кой е този мъж, който заставя тялото ми да пее по такъв прелестен начин? Защо ме държи в плен и същевременно се грижи за мен? Защо ме заробва, макар че понякога изглежда съжалява? Как може един мъж да е едновременно толкова силен и толкова нежен?

За пръв път изцяло осъзна каква загадка беше този мъж за нея. Що за мисли пробягваха зад челото му, докато я разглеждаше безмълвно? Кои са близките му? Вдигна ръка и прокара пръсти по бузата си. Кой беше този мъж, който явно вярваше, че може да вземе всичко, което му се прииска? Беше ли въобще способен да обича? Можеше ли жена да обуздае един такъв мъж, да завоюва едно такова силно сърце и да го задържи със слабите си ръце?

Тя сложи длан върху голата му гръд, усети силния пулс между пръстите си, събра няколко косъма върху гръдта му в къдрица и я уви около палеца си. После, водена от внезапен импулс, я дръпна силно.

— Недей, палаво дяволче. — Той взе ръката й и целуна крайчеца на пръстите й. — Би трябвало да очаквам малко повече благодарност от теб, след като те заставих така хубаво да пееш.

— Благодарност ли!? — повтори тя възмутено с дяволита усмивка на устните. — Откога робиня благодари на господаря си за това, че се подчинява?

Травис не прие тази закачка, измърмори нещо под носа си и я притегли отново към себе си. Изглежда ни най-малко не се смути, че с тези думи я беше поставил в неловко положение. Как щеше да заспи, след като уви ръцете и бедрата й около себе си? Когато понечи да протестира, той я целуна и на нея й се стори, че е като клонка бръшлян, която виси на могъщ дъб.

Преди да успее да разчепка тази мисъл, вече беше заспала.

ГЛАВА ШЕСТА

На състоянието на Рийган, което приличаше на състоянието на сита котка, сутринта беше сложен внезапен, неочакван край. Травис я измъкна някак грубо от леглото и обля лицето й с леденостудена вода. След тази шокова терапия тя успя най-сетне да отвори очи. Грабна хавлията, преди да я напляска.

— Обличай се — извика Травис през рамо, докато прибираше скъсаната й рокля та малка топка и се канеше да я натъпче в прекалено пълния куфар.

Тя изтича до него и я грабна от ръцете му!

— Не ми харесва, че се отнасяш толкова грубо с хубавата ми рокля! — изрече тя възмутено и се опита отново да я приглади с две ръце.

Травис гледаше с нескрито любопитство.

— Та тя е скъсана. Може да я използваш само като парцал за миене на пода.

— Мога да я зашия отново — каза тя, докато я сгъваше грижливо. — Винаги сама съм кърпила дрехите си. Под мъхестия плат ти въобще няма да видиш кръпката, която ще зашия.

— Откога млади и богати английски госпожи са длъжни сами да кърпят дрехите си?

— Нима съм твърдяла, че съм богата жена? — попита тя със скрита усмивка.

— Щом като са те изхвърлили на улицата по нощница, мога да си представя, че работата е опряла до пари. Положително причината не е била сладкото ти малко дупе — заключи той и го погали закачливо.