Читать «Рийган» онлайн - страница 29

— Очарователна ли е? — попита Рийган недоверчиво.

— Почти колкото теб — отвърна той усмихнато и я погали по косите. — Когато отплавах, тъкмо щеше да ражда. Междувременно бебето й навярно е станало на няколко месеца. Тя има и близнаци.

— Близнаци ли?

Травис се засмя и продължи да я държи пред себе си. После изтри сълзите й с крайчеца на пръстите.

— Нима все още не разбираш, че не те вземам със себе си за наказание или защото на драго сърце отвличам невръстни момичета, а защото въобще нямам друг избор?

Думите му, които всъщност трябваше да я успокоят, предизвикаха противоположното у Рийган. Вуйчо й и Фаръл се бяха изразили по сходен начин, за да й втълпят, че трябва да се примири с тяхното поведение. Дошло й беше до гуша да е постоянно само бреме за другите.

— Пусни ме! — извика тя и го отблъсна с две ръце от себе си.

— Какво ти стана пак, мътните да те вземат?

Тя извърна глава и се опита да го ухапе по ръката. Травис я притисна обратно към дюшека и разтърка опакото на дланта си.

— Вече не те разбирам. Не е изтекъл и час, откакто ти спасих живота и ти обяснявам най-любезно, че ти желая само доброто, а пък ти губиш самообладание от ярост. С теб човек може да полудее!

— Не ме ли разбирате? — отвърна тя разгневено. — Нямаше да се налага да бягам, ако не ме държахте заключена в тази стая, и нямаше да се налага да ме спасявате, ако преди това не бях ваша пленница. Спасихте ме донякъде за самия себе си.

Травис я гледаше като попарен с вряла вода.

— Винаги ли мислиш толкова объркано? Винаги ли минаваш десет планини, преди да стигнеш там, където искаш?

— Вероятно това е американски начин на мислене, който забулва вашата нелогичност. Не можете да отречете факта, че съм ваша пленница и аз настоявам да ме освободите — каза тя със самоуверен глас, кръстоса ръце пред гърди и впери поглед встрани с вирната брадичка.

Връхлетя го чувство на печал при мисълта, че щеше да пусне на свобода това малко зверче с големите му, блестящи очи и никога повече нямаше да го види.

— Ще заминеш с мен за Америка — каза той с решителен глас, като прокара длан по голото й рамо.

— Не ме докосвай — сряза го тя високомерно.

— Може би сме на различно мнение за логиката, но има област, в която изглежда сме твърде единодушни.

Рийган сериозно се мъчеше да се отскубне от въздействието на този мъж, ала беше невъзможно да отрече чувството, което изпитва, когато я погали нежно с длан по тила.

— Уморена си, нали, скъпа? — прошепна Травис, докато усилваше натиска на пръстите си. — Мускулите ти са сковани.

Тя кимна и се опита да се отпусне. Затвори очи и се предаде изцяло в ръцете на Травис. Надали забеляза, че той свали роклята й и я положи гола с лице към леглото. Нежният тембър на гласа му засилваше това ново приятно чувство, което изживяваше сега.

— Когато бях юноша — прошепна той — пътувах цели четири години по моретата с китоловен кораб. Бяха страховити времена, но поне имаше няколко интересни слизания на сушата. Тогава и научих това в Китай.