Читать «Рийган» онлайн - страница 25

Тази нощ Рийган беше твърде уморена, за да размишлява, и скоро заспа.

Събуди я приглушена тупурдия. Това можеше да бъде само Травис, който сновеше на пръсти из стаята. Престори се, че спи, дори когато се наведе над нея и я целуна по бузата. Сетне изглежда отново излезе от стаята и тя наостри уши да долови вече познатия й шум от ключа в ключалката. Когато той не щракна, тя седна напрегнато в леглото. Разтърка два пъти очите си, преди да установи с изненада, че вратата зееше отворена.

Нямаше никакво време за губене: скочи като пружина от леглото, надяна кадифената рокля през главата си, грабна обувките. За да не вдига наистина никакъв шум, разтвори вратата още по-широко с гръб, напусна стаята и заслиза по стълбището. Познаваше само тази стая и сега установи с изненада, че тя се намира на върха на тясно стръмно стълбище, и ако се съдеше по долитащата гълчава отдолу, до нея можеше да се стигне от кухнята. Обърна глава и забеляза близо до най-долното стъпало обут във висок ботуш крак, който сигурно принадлежеше на Травис. Когато вече губеше надежда, тя дочу лудо чаткане на копита, трополене на файтон и глас, който зовеше за помощ. С радост видя как Травис излетя като куршум навън през една врата.

Само за секунди Рийган се спусна по стълбището, после изтича на пръсти през почти безлюдната кухня. Малкото на брой персонал се тълпеше пред прозореца, за да гледа какво става вън. Накрая тя се озова на улицата, огряна от ярка слънчева светлина.

Нямаше време дори да си обуе обувките, защото не се съмняваше, че Травис твърде скоро щеше да открие бягството й. Сега най-важното беше да се отдалечи колкото може повече от странноприемницата, ако искаше да се отскубне от това място. Въпреки добрите й намерения ходилата й се израниха толкова бързо, че дълго нямаше да издържи така, а и хората започнаха да я забелязват. Закуцука за миг, после откри тъмна уличка между две сгради и се шмугна там, като се сниши между няколко вонящи дървени сандъци с риба. За сетен път си каза, че трябва да премисли спокойно всичко, защото знаеше, че без разумен план никога нямаше да си възвърне свободата.

Седна на един от дървените сандъци, обу си обувките и завърза ремъците около кокалчетата си. Сърцето й туптеше лудо, трябваше да се успокои малко и да премисли своите възможности. Нуждаеше се от убежище, от място, където да се скрие, докато намери работа. Налагаше се да се крие, докато този американец напусне страната.

Толкова се беше вглъбила в мислите си, че не обръщаше внимание на виковете, които долитаха от улицата, докато не забеляза Травис. Минаха секунди, преди да се досети, че той не я виждаше, а само даваше с висок глас указания на хората по улицата. Сви се на кълбо, клекна между сандъците и се замоли да не я види.

Когато Травис наново се обърна и изтича надолу по улицата, тя не помръдна от мястото си, защото някакси усещаше, че този мъж не се предава толкова лесно. Не, Травис Станфорд беше прекалено убеден в правилността на постъпките си и въобще не се вслушваше в мнението на околните. Ако държеше в плен един човек, то със сигурност нямаше да го остави да избяга без съпротива.