Читать «Рийган» онлайн - страница 24
Джуд Деверо
— Изплачи си мъката, малка моя — каза той нежно. — Ако някой има право да плаче, то аз мисля, че това си ти.
Тя се вкопчи като удавник в него, в този чужденец, който я обичаше и сега се грижеше за нея, защото хората, които трябваше да полагат грижи за нея, отричаха нейното съществуване. При тази мисъл сълзите й потекоха още по-обилно.
Когато плачът й стихна, Травис погали влажните й коси.
— Не искаш ли да ми кажеш защо си толкова нещастна?
— Защото съм пленница! — изрече тя на един дъх колкото може по-енергично и вдигна глава от рамото му.
Травис продължи да гали косите й и когато отново заговори, гласът му издаваше съчувствие и безгранично търпение.
— Струва ми се, че си била пленница преди да се запозная с теб. Иначе нямаше да те изхвърлят на улицата като купчина смет.
— Смет! — сопна се тя. — Как, смеете да ме наричате така?
Травис я погледна объркано и после се усмихна.
— Аз не казах, че ти си купчина смет. Казах, че някой се е отнасял така с теб. Не мога да разбера само защо толкова искаш да се върнеш при някого, за когото не си нищо друго, освен купчина смет.
— Аз… аз… нямам… никого… — каза тя със заекване, и сълзите й отново потекоха. Той също умееше да се изразява драстично.
— Все пак не е толкова страшно човек да остане сираче — продължи той. — И аз съм отраснал като кръгъл сирак. Може би затова сме лика-прилика.
Рийган вдигна очи към него и реши, че според представите й този мъж не приличаше на никого. Несъмнено той често е отвличал млади момичета от улицата и ги е държал в плен, макар че го оспорваше.
— Не вярвам, че ще ми хареса онова, което сега си мислиш — предупреди я той. — Не давам никой да ми отнема онова, което ми принадлежи.
— Което ви принадлежи! — повтори Рийган несдържано. — Та аз ви познавам толкова малко!
Той се усмихна, преди да наведе уста към устните й и я целуна с такава нежност и копнеж, че Рийган неволно скръсти ръце около врата му.
— Познаваш ме достатъчно добре — каза той с пресипнал глас. — И кога най-сетне ще осъзнаеш, че наистина ми принадлежиш?
— Аз не ти принадлежа! Аз съм… — Гласът й секна, когато той започна да я целува нежно по вратлето. Рийган въздъхна и наклони глава.
— Ти си една съблазнителка — каза той през смях — и объркваш целия ми работен график. — Енергично я свали от скута си. — С такова удоволствие щях да остана при теб, но трябва да довърша още няколко сделки и се боя, че ще ми отнемат по-голямата част от вечерта. Знаеш ли всъщност, че вдругиден вече излизаме в открито море?
Тя стоеше с наведена глава и мълчеше. Изглеждаше като глупачка в собствените си очи, беше реагирала с такава страст на ласките му. Вдругиден, помисли си тя. В такъв случай не й оставаше много време, ако искаше да се изтръгне от властта, която имаше над нея.
— Няма ли да ме целунеш на раздяла? — каза Травис шеговито на вратата. — За да ме топли там отвън?
Тя грабна обувката си от пода и я хвърли към Травис, но този път той се наведе навреме. Със смях затвори вратата подире си и тръгна по стълбището надолу.