Читать «Рийган» онлайн - страница 21

Сутринта я болеше главата и беше в ужасно настроение. Това, че американецът я беше оставил цялата нощ сама, я доведе до ярост. До вчера беше държал велики речи, колко много щял да се грижи за нея, а пък в следващия миг я оставяше на състраданието и милозливостта на хората от странноприемницата.

Припряно хлопане по вратата прекъсна унилите й разсъждения. Рийган кръстоса ръце пред гърдите си и изпъна брадичка. Искаше да внуши на Травис, че въобще нямаше да я трогне, ако я зареже. Ала вместо плътния му глас отекна звучен смях. Рийган се обърна и видя смаяна три жени, които, натоварени с няколко големи вързопа и кошници влизаха в стаята, след като бяха отлостили вратата.

— Вие ли сте мадмоазел Рийган? — попита миловидна тъмнокоса жена. — Аз съм мадам Роза, а това са моите помощнички. Дошли сме, за да изслушаме желанията ви за гардероба, който искате да вземете със себе си в Америка.

На Рийган й потрябваха няколко секунди, преди да проумее какво искаха жените от нея. Както се установи, очевидно Травис беше натоварил мадам Роза, френска имигрантка и бивша шивачка на една от придворните дами на Мария Антоанета, да приготви комплексно гардероба на своята пленница.

Първоначално Рийган беше толкова разгневена от неговото попечителство, че не можеше да каже нито дума. Седеше само на леглото и гледаше втрещено жените. Ала когато улови смаяните погледи на трите жени, разбра, че те нямат никаква вина за нейния гняв. Нейните отношения с Травис Станфорд нямаха нищо общо с тези шивачки, които просто изпълняваха задълженията си.

— Нека най-напред разгледам вашите стоки — каза тя с досада, докато си спомняше за малкото случаи, когато й бяха разрешавали да избира платове. Нейният вуйчо изискваше да носи само розово, синьо или бяло, а за гарнитурата или бродерията тя и нейната камериерка сами трябваше да се погрижат.

С любезна усмивка моделиерката и помощничките й разположиха върху леглото мостри на платове. Това беше просто един безкраен пазар на цветове и тъкани, какъвто Рийган никога не беше виждала. Имаше парчета кадифе, в дузина различни разцветки, сатен в още по-ярки тонове, лен, коприна, изтъкана по шест различни начина, от всяка тъкан най-малко дузина различни разцветки. Само вълнените платове претендираха за четвъртината от леглото. Рийган се удивяваше на разнообразието в изработката: имаше кашмир, тартан и един дълговлакнест, мек плат, който наричаха мохер. А муселиновите платове! От тях изглежда имаше стотици мостри, ръчно багрени, щамповани, бродирани и плисирани.