Читать «Рийган» онлайн - страница 20

— Избягала си от дома — каза той тихо, а изражението на лицето й потвърди предположението му. — Само че не съм в състояние да открия откъде идваш и защо никой не преобръща земята, за да те намери. Съществува още една възможност — продължи той подозрително. — Твоите роднини са се разгневили, защото си направила нещо. Може би си отказала да извършиш нещо, което са искали от теб. Да не си отказала да се омъжиш за някой богат изкуфял старец?

— И дума не може да става за това! — каза тя с нахален тон.

Травис само се засмя, защото очите й издаваха, че не беше много далеч от истината. Смехът му не беше искрен. Възмущаваше се от това, че някой можеше да изхвърли на улицата невинно младо момиче, облечено само в една нощница.

— Понеже за теб вече няма никаква причина да останеш в Англия, в главата ми се върти мисълта да те взема с мен в Америка.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

— Какво? — изстена Рийган, която възприе думите му почти като удар с тояга. — Америка гъмжи от глупави неграмотни хора, които живеят в дървени колиби. Какво има там освен диви индианци и страшни животни? Не, в никакъв случай не желая да замина за толкова изостанала страна.

Вече нямаше никаква следа от хумор в очите на Травис, когато се изправи и тръгна решително към нея.

— Ах, вие, проклети англичанки! През целия ден трябваше да слушам нещо подобно от твоите надменни сънародници. Отбягват ме, защото не им харесва как се обличам или говоря. Или някой от роднините им е загинал в една война, когато съм бил още в бебешката люлка. Наистина ме боли, когато гледат на мен като на нищожество и няма да го търпя поне от теб.

Рийган се отдръпна и вдигна ръка над главата си сякаш да се защити от него.

— Достатъчно дълго вървях на пръсти около теб, но отсега нататък ще правиш това, което ти казвам. Ако оставя едно дете като теб само и беззащитно в тази страна, вече няма да спя никога спокойно. Не желая да ти досаждам с обяснения как действително стоят нещата в Америка, щом като вече имаш толкова ясни представи за тази страна, но трябва да ти кажа поне едно: у нас не изхвърлят на улицата млади момичета, само защото не се подчиняват. Когато пристигнеш във Вирджиния, ще решиш какво искаш да правиш — нещо, което повече подхожда на една английска „лейди“, отколкото да проституира. Тъкмо това би била единствената ти алтернатива, ако те оставя тук.

Той я погледна гневно, тя се притискаше о стената.

— Ясно ли ти е?

Не й даде никакъв шанс да отговори, а затръшна с гръм и трясък вратата, превъртя ключа и я залости отвън.

— Да, Травис — прошепна тя във все още ехтящата пустота.

Зарадва се, че излезе, тъй като в присъствието на Травис беше невъзможно да формулира ясна мисъл. Може би вече нямаше да я принуждава да прави тези ужасни неща в леглото. Може би щеше да й върне свободата, ако не го предизвикваше. Усмихната, тя седна отново на стола си и взе да мечтае за бягството си и колко добре би било, ако се отърси от опеката на този недодялан американец. Невероятно, мислеше си тя, той иска да ме вземе със себе си в Америка!

Свила се на топка в креслото, простряла юрган върху краката си, тя си представяше мислено колко ужасна страна трябва да е тази Америка. Спомни си за онази история, която й беше разказала една камериерка, чийто брат беше обходил надлъж и нашир Америка и се беше върнал оттам със страховити, потискащи впечатления. Когато свещта догоря и в стаята настъпи мрак, тя начесто взе да поглежда към вратата, мислейки кога ли щеше да се върне Травис. По някое време, среднощ, напусна креслото си, качи се в огромното студено легло и се сгуши между възглавниците. Не беше толкова хубаво както да лежи до него, но така или иначе като крайна утеха и възглавниците вършеха работа.