Читать «Рийган» онлайн - страница 18

Благосклонният поглед, с който кръчмарят я измери от главата до петите принуди Травис почти насила да го изтласка през вратата.

— Защо се държахте така с него? — попита Рийган слисана, питайки се дали Травис не беше малко ревнив.

— Не искам да му минават нечисти мисли — отговори Травис и вдигна капака от едно блюдо със задушено телешко. — Утре ще те оставя отново сама и ако беше усетил, че си ми безразлична, би могъл да прати друг мъж при теб в стаята по време на отсъствието ми. Последното, което искам, е някакво сбиване или друго нещастие непосредствено преди отпътуването ми. Вече прекарах прекалено много време в тази проклета страна.

Сломена, Рийган седна на стола, който той й предложи. Когато ароматът на готвено я удари в носа, тя си спомни колко отдавна не беше слагала залък в устата си. Последното й ядене беше заедно с Фаръл и вуйчо й.

— Нещо не е наред? — попита той, докато й сипваше в една чиния.

— Не, само където си мислех… — Тя вирна брадичката си нагоре. — Само където си мислех, че не искам да съм пленница. Това е всичко.

— Не си длъжна да ми изповядваш мислите си, ако не искаш. А сега яж, преди яденето да е изстинало.

По време на вечерята Травис се опита да завърже разговор с нея, но тя не се поддаде от страх, че би могла да му подскаже къде е живяла досега. След всичко, което се беше случило тази вечер, й се струваше невъзможно да се върне към предишния си живот. Вероятно вече нямаше и никакви претенции да се отнасят към нея като към дама.

Травис взе ръцете й и се наклони към нея.

— Срамно е, че в Англия възпитават жените така, че да се свенят от любовния акт — каза той, обзет от съчувствие. Беше отново прочел мислите й по очите. — В Америка жените са създадени от малко по-земен материал — те обичат своите мъже и не се свенят да им го показват.

Тя го удостои със своята най-сладка, най-неискрена усмивка.

— Защо тогава не се върнете в Америка при жените, които живеят там?

От смеха на Травис съдовете за храна се раздрънчаха. Той я целуна невинно по бузата.

— Сега трябва да напиша няколко писма, малката ми, значи през това време можеш да се сгушиш във възглавниците и да ме чакаш, или…

— Или може би да ви напусна.

— Вироглава си, това трябва да ти се признае.

А ти си една дебела глава, помисли си тя, докато го наблюдаваше как поставя приборите и чиниите обратно върху подноса и го изнася през вратата. По-късно, когато отново лежеше в новата си нощница в голямото легло, разглеждаше гърба му и следеше как ръката му се плъзгаше с перодръжката по хартията. Изгаряше от любопитство да узнае какво пише наистина, но в никакъв случай нямаше да го попита. На всяка цена искаше връзката им да не става още по-лична отколкото вече беше.

Когато Травис малко по-късно се мушна в леглото при нея, тя се престори че спи, ала той я притегли само към себе си, нежно захапа меката част на ухото й, после сложи ръка върху снагата й и отметна глава на възглавницата.