Читать «Рийган» онлайн - страница 13

Докато тези мисли кръжаха в главата й, тя започна да оглежда стаята. На едната стена имаше прозорец и тя се замисли дали да не избяга. Вън със сигурност щеше да намери помощ, все някой щеше да я вземе в къщата си или да й даде работа. При тази мисъл изтръпна. Какво можеше да прави? Единственото, което действително умееше, беше изкуството да се грижи за градина. Вероятно…

Не, Рийган, укори се тя сама. Сега нямаш никакво време да се самозалъгваш. Най-напред трябва да офейкаш и да покажеш на този тип, че не може безцеремонно да отвлича една англичанка и да я държи затворена като овца.

Преди всичко трябваше да намери някакви дрехи. Слезе от леглото и стигна до един куфар, който стоеше в ъгъла на стаята. Той беше обезопасен с тежки заключалки.

Цялата изтръпна, когато се почука на вратата. Едва й стигна времето да облече ризата на Травис, преди да влезе дундесто момиче с поднос в ръцете.

— Господин Травис нареди да ви донеса нещо за ядене и да направя баня, ако желаете — занарежда момичето припряно, докато погледът му обикаляше из помещението. То стоеше с гръб към вратата.

— Бихте ли ми набавили малко дрехи? — попита Рийган. — Моля ви! По-късно ще ви ги върна, но в момента нямам нищо освен тази мъжка риза.

— Много съжалявам госпожице, но господин Травис ми нареди да не ви давам никакви дрехи или нещо друго, освен закуска и гореща вода. И съм длъжна да ви кажа още, че е наел един мъж, който през целия ден ще стои на пост под прозореца ви, ако се опитате да избягате по този начин.

Рийган изтича до прозореца и се убеди с очите си, че момичето казваше истината.

— Трябва да ми помогнете — каза тя с гореща молба в очите. — Този мъж ме държи в плен тук. Моля ви, моля ви, помогнете ми да избягам от тази стая!

Момичето сложи припряно подноса. С облещени от страх очи то обясни:

— Господин Травис ме заплаши, че ще ме убие начаса, ако ви пусна. Много съжалявам госпожице, но трябва да мисля за кожата си.

С тези думи момичето излезе от стаята и превъртя ключа.

Рийган не беше сигурна кои чувства надмогват в нея. Досега животът й течеше гладко, без сътресения, почти празен. Надали имаше затруднения, надали имаше цел. Надали имаше хора, с които да разговаря откровено. Но изведнъж всичко се сгромоляса върху нея и заплашваше да я затрупа като лавина. Не искаше да напуска къщата на вуйчо си, не искаше също така да остане пленница на този ужасен мъж.

Вдигна високо подноса и го захвърли с всички сили към стената. Мармаладът и яйцата потекоха по гладката мазилка. Това темпераментно избухване обаче не поправи настроението й, напротив, стана още по-лошо. Тръшна се на леглото, крещя като полудяла във възглавницата, мята с крака във въздуха и удря с юмруци по матрака.