Читать «Рийган» онлайн - страница 11

Травис размишлява известно време над отговора й.

— Защо скитате посред нощ в пристанищните квартали? Може би се заблуждавам, но дете като вас — той се усмихна, когато тя изкриви лице — моля да бъда извинен, млада дама като вас — вероятно никога преди не се е загубвала в пристанищен квартал.

Рийган вдигна вироглаво брадичката си нагоре.

— Дали съм се загубила тук или не, това не ви засяга. Моля ви само за рокля или някаква проста дреха, ако може да я набавите. После веднага ще ви напусна.

Травис отново се усмихна.

— Рокля по всяка вероятност ще мога да ви дам, но няма да ви оставя на тези животни, които дебнат там отвън. Вие сама знаете добре какво би направила тази сган снощи с вас.

Тя го изгледа с присвити очи.

— И какво още по-лошо би могло да ми се случи там от онова, което ми причинихте нощес? — Тя прикри с длани лицето си. — Кой ще пожелае сега вече да се омъжи за мен? Вие съсипахте живота ми.

Травис седна отново до нея и свали ръцете й от лицето.

— Всеки мъж ще пожелае да те вземе за жена, sweet-heart! Ти си най-хубавото момиче… — Той прекъсна по средата мисълта си.

— Вие сте само един вулгарен тип! Държахте се точно така, както ми разказваха. Като диваците се нахвърляте върху жени на улицата и ги влачите в стаята си, където — тя преглътна — правите ужасни неща с тях.

— Почакайте малко! Доколкото си спомням, нощес вие бяхте онази, която се нахвърли върху мен. И когато се опитах да ви вдигна от земята, вие просто паднахте в прегръдките ми. Безусловно това не е държането, което очаквах от една дама. А пък що се отнася до последната нощ, изглежда и на вас не ви беше лошо онова, което правих с вас.

Рийган прехапа устни. Гледаше го, загубила ума и дума.

— Чуйте ме добре, съжалявам много. Не исках да ви наранявам, но бих искал също така да не си затваряте очите пред фактите. Ако знаех, че сте още девствена, нямаше да ви се случи нищо. Но вече не можем да променим фактите. Аз ви обезчестих и отсега нататък нося отговорност за вас.

— Аз… аз положително нямам нужда от вашето чувство за дълг. Уверявам ви, че мога твърде добре да се грижа за себе си.

— Като нощес? — отвърна той с вдигнати от почуда вежди. — Провървя ви много като попаднахте на мен, не си представям иначе какво щеше да стане с вас.

Минаха няколко секунди, преди Рийган да проговори отново.

— Нима вашата арогантност е безгранична? Не виждам нищо добро в това, че се срещнахме. На улицата щях да съм по-добре, отколкото в тази стая, заключена от един осквернител на жени, какъвто сте вие, сър!

В краищата на очите му отново се събраха малки бръчици и той я удостои със сияеща усмивка. Докато прокарваше длан през тъмната си коса, Травис се изсмя тихо.

— Слушайте, слушайте! Струва ми се, че току-що ме наруга една английска дама. — Докато погледът му се плъзгаше по голите й рамене, той продължаваше да й се усмихва. — Вие ми харесвате, ако трябва да бъда откровен.

— Но аз не ви харесвам — отвърна Рийган, възмутена от неговата несъобразителност и неадекватно поведение.