Читать «Рийган» онлайн - страница 15

— Колко… колко сте романтичен. Въобще не знаех, че вие…

Като се заливаше от смях, той взе отново роклята от нея.

— Ти не знаеш нищо за мен, а пък аз знам още по-малко за теб. Дори не си ми казала името си.

Тя протегна боязливо ръка и поглади с крайчеца на пръстите си коприната, която висеше в ръката му. Всичките й дрехи бяха ушити от най-евтините платове. Коприната беше най-хубавата тъкан, която беше виждала досега, и макар че силно копнееше да я усети върху кожата си, продължаваше да бъде нащрек.

— Аз съм Рийган — отговори тя тихо.

— Нямате ли фамилно име? Само Рийган ли?

— Това е всичко, което ще ви кажа, и ако сте си наумили, че ще ме подкупите с прелестна нова рокля, жестоко сте се излъгали — отвърна тя високомерно.

— Аз не съм изнудвач — каза той рязко. — Изброих ти условията за твоето освобождаване и роклята няма нищо общо с тях.

Той хвърли копринената рокля върху леглото, запъти се към другите кутии, отвори със замах подред всички капаци и изсипа съдържанието им върху леглото. Там имаше една рокля от бледосиня коприна с гарнитура от фини сини копринени ленти и нощница от зелен памук, бродирана със стотици миниатюрни рози. Два чифта пантофи от тънка кожа, които подхождаха по цвят на роклите, се търкулнаха от последната кутия.

— Те са красиви, много красиви — прошепна Рийган трогната и притисна копринената рокля към бузата си.

Травис я гледаше като омагьосан. Беше смесица от дете и жена — току-що гневно вилнееше като побесняла котка, а в следващия миг беше съвсем невинно момиче с пленителен чар. Когато забеляза как заигра усмивка в тюркоазените й очи, той се почувства така омаян от това момиче, че не можеше да мисли за нищо друго. Днес беше прекарал много време в модни магазини и му се струваше, че се държи смешно, но напук на всичко беше издържал, за да й достави радост.

Той седна до нея на леглото.

— Харесват ли ти нещата? Не знаех какви рокли или цветове предпочиташ, ала продавачките ме увериха, че всичко било последна дума на модата.

Тя усмихнато вдигна очи към него и сърцето му преля от обич. Той се облегна върху дрехите и с внезапен порив я притегли към себе си. Не й даде никаква възможност да протестира и взе да я целува жадно.

— Роклите ми — простена Рийган. — Ще ги смажете с вашата тежест!

С мълниеносно движение Травис грабна всички рокли от леглото и ги метна върху едно кресло.

— Целия ден мислих само за теб — прошепна той. — Какво направи с мен?

Тя се опита да говори безразлично, макар че сърцето й биеше лудо и Травис се приближаваше все по-близо до нея.

— Нямах никакво намерение да ви предизвиквам. Моля ви, пуснете ме.

— Наистина ли искаш да те пусна? — попита той дрезгаво, докато устните му вече галеха шията й.

Защо, помисли си тя, толкова подло постъпва с мен този мъж? Докато подобни мисли се въртяха в главата й, тя не се отдръпваше от него, покорена от прегръдките и целувките му. Чувстваше се малка и сигурна до огромните му гърди, защитена и закриляна.

Мислите й се объркаха съвсем, устните на Травис намериха голите й гърди. Сетивата й почти я напуснаха, докато стенеща се облегна назад и с търсещи длани заопипва раменете му.