Читать «Рийган» онлайн - страница 10

Рийган се съпротивляваше вече по-решително, но ръцете на Травис се впиха здраво около снагата й, докато устните му запушиха устата й и задушиха всяко възражение. Напук на растящото й откритие, че това, което прави, е грешно, тя не се съпротивлява дълго и скоро изцяло отстъпи на желанието му.

Травис повдигна с ръка главата й. Той милваше лицето й, галеше я с пръст покрай ухото, целуваше лекичко меката му част.

— Сладка си — шепнеше той. — Сладка си като теменужка.

Усмихната, Рийган се изопна като струна, когато бедрата на Травис докоснаха тялото й. Обърна глава настрани, разголиха се шията и раменете й. Вкопчи се с две ръце в косата му, а когато дланта му докосна за пръв път гърдите й, тялото й се вкамени от изненада. После това великолепно чувство се разля по всички жили и пори на тялото й и тя потърси жадно устните му.

Когато легна върху нея, първата й мисъл беше, че този силен мъж изглежда необичайно лек. В следващия миг усети болка и отвори широко очи. Пълноводната река от приятни възприятия секна и тя отблъсна мъжа с всички сили от себе си.

Ала Травис беше преминал точката, когато още можеше да осъзнае тези знаци. Стремежът му да удовлетвори своето желание удържаше връх над него и той вече не беше в състояние да чуе протестите й.

Когато стана от леглото, той не я погледна. Изгряващото слънце надничаше през прозореца и Травис никога не беше се чувствал толкова трезв. После се обърна отново към нея. Само тилът на главата й се подаваше от завивката.

Колкото може по-внимателно той се отпусна отново на леглото до нея.

— Коя си ти? — попита той тихо.

Клатене на глава и високо хлипане бе всичко, което получи вместо отговор. Той си пое дълбоко дъх и я вдигна високо, като държеше здраво завивката над голите й гърди.

— Не ме докосвай! — изсъска тя. — Ти ми причиняваш болка!

Травис се сгърчи и я погледна с недоумение.

— Знам, че ти причиних болка и много съжалявам. Ала… — Гласът му стана висок. — По дяволите, откъде можех да зная, че си още девствена? Мислех си, че си… — Той спря насред изречението, защото откри невинността в очите й. Как беше стигнал до идеята, че е проститутка? Сигурно беше виновна лепкавата кал по косите й или зле осветената стая. Най-вече уискито, което беше изпил вчера. Ала сега разбра, че не можеше да е проститутка. Макар че седеше гола-голеничка пред него в леглото му, от нея лъхаше нещо нравствено, аристократично. Само англичанка от горните слоеве на обществото можеше да се държи така в подобна ситуация. Когато взе да му се прояснява, че вероятно е преспал с девствената дъщеря на някой лорд, той осъзна в какво положение беше поставил дамата.

— Не вярвам, че мога да се извиня за това, което се случи — започна той. — Но навярно мога да обясня на баща ви. Сигурен съм, че той ще ме разбере.

— Баща ми не е между живите — отсече Рийган.

— В такъв случай ще ви отведа при вашия опекун.

— Не! — изтръгна се от гърдите на Рийган. Как щеше да се върне с този американски великан при вуйчо си и да му изповяда какво са правили двамата? — Ако ми дадете някаква връхна дреха, аз ще си тръгна веднага. Не си правете труда да ме водите някъде.