Читать «Магия за дракон» онлайн - страница 276

— Оставам с определеното впечатление — проговори Мидир, като си разтри бузата с мазолеста ръка, — че тя би желала да останеш. Боя се, че аз съм онзи, който ти се натрапвам, момчето ми. Нали разбираш, че Кейта е единствената ми дъщеря, а не съм я виждал толкова спокойна и щастлива, както през последните няколко седмици. Що се отнася до мен, ти си добре дошъл да останеш, колкото пожелаеш. Ако искаш — завинаги.

— Наистина ли?

— Наистина. Кой ще стане жрец след смъртта ми? Ти си единственият мъж, който съм срещал да се интересува от обредите на Керун.

— О! — Перин помисли за момент. — О, ъ, а, такова. Благодаря ти. Ще ми е много приятно да остана. Наистина ти казвам. Е, такова, хъм.

Погледна надолу и видя как възмутените котки яростно го фиксират.

— Да видя къде отиде Кейта — рече Перин, отново ломотейки. — Не ми се ще да побегне.

Изпълнен с радост от поканата да остане, той изтича през вратата навън, където пълната луна бе потопила вечерта в сребро. Стопанският двор беше притихнал, но вратата на обора мърдаше и той се досети къде се намира Кейта, защото, също като него, намираше утешение край конете. Вътре тя се беше проснала върху купчина сено и хлипаше в тъмното. Той приседна до нея, а тя вдигна поглед и му изсъска.

— Ъ, разбираш ли, в края на краищата няма да си тръгвам.

Хлипането престана, докато тя премисляше чутото.

— Никога ли?

— Никога.

На лунната светлина, която се разливаше от един близък прозорец, виждаше дългата й заплетена коса, в най-бледото възможно сребристочервено, нещо като степано одеяло. Погали я леко, после, като тръгна от близо до кръста, започна да я разплита. Отначало вцепенена, Кейта бавно се отпусна, докато, малко по малко, той стигна до тила, правейки дългия кичур гладък и сресан. Когато започна да оправя съседния, тя се примъкна малко по-близо, сетне все по-близо, докато той влезе в ритъма на работата. Внезапно Перин проумя, че наистина има ритъм, че изпълнява някакъв обред, нещо, което наполовина си спомня, наполовина знае, изхождащо от най-дълбоките равнища на душата му. Кейта се протягаше блажено и триеше о него, сякаш и тя знаеше ритуала. Гърбът започна да го боли, защото бяха нужни часове, за да приведе в ред тази грива, но и през ум не му мина да спре.

Накрая можеше да прокарва пръсти през косата й, без да срещне друга съпротива, освен парченце слама. Тя седна, усмихната, протегна се отново, сетне сложи ръце върху раменете му и започна да ги мачка като котка. Топлината на усмивката й беше съвършено осезаема и той имаше усещането, че седят на слънце по пладне.

— Ъ, такова, ще направим добре да се оженим. Преди другото, искам да кажа. Е, а, такова, в края на краищата баща ти е жрец, нали?

Тя скочи, зашлеви го през лицето, но докато тичаше през вратата навън, се кикотеше. Той я последва, питайки се защо преди не е забелязвал колко красива е всъщност.

Макар в селото хората да се подсмиваха и говореха колко хитър е излязъл Мидир, намирайки съпруг за малоумната си дъщеря и свой приемник с един щастлив удар, Перин разбираше, че Керун най-сетне е чул молитвите му и го е довел у дома.