Читать «Магия за дракон» онлайн - страница 275

Но имаше своите прищевки. Не искаше да носи каквото и да е на краката си, било то обувки или налъми, ако снегът не беше прекалено студен, така че обикновеният човешки крак би замръзнал здраво върху него. Колкото до косата, не даваше да я подрежат или срешат. От време на време изпадаше в пристъпи на страховита ярост и тогава хвърляше из кухнята дърва за горене или железни съдове, сетне се втурваше навън и свличаше на тревата, ридаейки. В такива случаи не допускаше другиго до себе си, включително Мидир и дори домашните котки, към които иначе се отнасяше като с бебета — гушкаше ги и им подаваше храна с пръсти.

Вечер, след работа, Мидир разказваше на Перин онова, което знаеше за Керун, и то не празни приказки или разкази. Той разработваше някакъв момент от разказа за божеството, сетне разпитваше Перин за онова, което е чул, търпеливо поправяше прилежния си ученик, докато той запамети идеално всяка отделна подробност. Понякога се грижеха за самото светилище, бършеха каменния олтар, мажеха с масло и лъскаха дървената статуя на божеството, докато тя започваше да блести. Мидир му разказваше и по нещо за храма, но в това отношение бе потаен, като подаваше само онези подробности, които би могъл да чуе непосветен човек.

Когато първата житна реколта придоби златист цвят, Перин осъзна, че никога няма да поиска да си тръгне. Но пък, от друга страна, беше съвсем сигурен, че ще престане да е желан, защото с него винаги ставаше така, дори и когато живееше при роднини. Една хладна вечер двамата с Мидир седяха на кръглата маса до кухненското огнище, обсъждайки как Керун се е родил в пустошта и бил откърмен от сърна, която му била доведена майка. Наблизо Кейта сортираше зрял боб, а около краката й имаше шест котки — всъщност рижавият котарак обичаше винаги да спи, сложил глава върху пръстите на краката й — и се мръщеше, докато работеше. Косата й беше в обикновеното състояние на бодлив плет, чиста и лъщяща в светлината на огъня, но оплетена на дебели пухкави възли около врата й. При една пауза в разговора Перин събра онова, което му беше останало от чувството за приличие, и изломоти:

— Ъ, а, такова. Исках нещо да кажа. Постъпих много невъзпитано, е, ъ, като ви се натрапих по този начин. Аз, такова, време е да потеглям.

Кейта вдигна очи и нададе такъв вой, че котките побързаха да се пръснат.

— Не мога да остана тук завинаги — рече Перин, усещайки, че сълзите напират в очите му. — Да ям храната на баща ти и така нататък.

Тя запокити купата с боба в другия край на помещението, скочи на крака, нададе отново вой и се втурна навън.