Читать «Законът на Устър» онлайн - страница 125
П. Г. Удхаус
— Това покрива ли всичко, лельо Далия?
— Не виждам да си изпуснал нещо съществено.
— Тогава да извикаме оня нещастник и да го сломим. Басет! — ревнах аз.
— Басет! — прогърмя и леля Далия.
— Басет! — продължих да си дера гърлото. Небесата още кънтяха, когато той надникна с разтревожен вид.
— По дяволите, какви са тия крясъци?
— А, ето те и теб, Басет. — Без да шикалкавя, хванах бика за рогата. — Басет, ние се опълчваме срещу теб.
Старецът видимо се стъписа. Хвърли към леля Далия въпросителен поглед. Очевидно беше под впечатлението, че Бъртрам говори несвързано.
— Той има предвид — обясни родственицата — идиотското ти предложение да оттеглиш обвинението, ако ти дам Анатол. Най-тъпата идея, която съм чувала. Разсмя ни от сърце. Нали, Бърти?
— Направо се въргаляхме от смях — съгласих се аз. Онзи стоеше като втрещен.
— Да не би да отказвате?
— Разбира се, че отказваме. Познавам достатъчно добре племенника си, за да допусна дори за секунда, че ще потопи в траур дома на леля си заради някакво си отърваване на кожата. Устърови не са такива, нали, Бърти?
— Има си хас!
— Не поставят собственото си добруване на първо място.
— И още как!
— Не трябваше да го обиждам, като споменах предложението ти. Бърти, извинявай.
— Няма за какво, прародителко.
Тя ми стисна ръката.
— Лека нощ, Бърти, и сбогом, или по-скоро до скоро виждане.
— Когато полята побелеят от маргаритки, ако не и по-скоро.
— Между другото, не забрави ли
— Господи! — пребледнях аз. — Също и
И тя напусна полесражението с нежен поглед на възхита, хвърлен през рамо. Последва кратко и надменно мълчание от моя страна. След малко татко Басет заговори с разтреперан от злоба глас:
— Е, господин Устър, изглежда, в крайна сметка ще трябва да излежите наказанието за лудориите си.
— Дадено.
— Следва да заявя, че промених мнението си относно разрешението, което дадох, да прекарате нощта под покрива ми. Ще отидете в участъка.
— Каква дребнава отмъстителност, Басет.
— Нищо подобно. Не виждам защо полицаят Оутс да бъде лишаван от здрав заслужен сън само заради вашето удобство. Ще пратя да го повикат. — Отвори вратата. — Ей, ти!
— Извънредно обидно обръщение към Джийвс, но верният слуга сякаш не го забеляза.
— Сър?
— На ливадата пред къщата ще намериш полицая Оутс. Доведи го тук.
— Много добре, сър. Струва ми се, че господин Споуд желае да говори с вас, сър.
— Ъ?
— Господин Споуд, сър. Задава се по коридора.
Старият Басет се върна в стаята с изражение на неудоволствие.
