Читать «Скарпета» онлайн - страница 8

— Отвори ли връзката, която ти пуснах по имейла? — попита Бентън.

— Да. И истинският въпрос е за кого се тревожиш повече? Аз мисля, че отговорът е — за себе си. Ти как мислиш?

— Че това би ме накарало да се чувствам невероятно себелюбив — отговори той.

— Нормално би било да се чувстваш рогоносец и унизен — каза тя.

— Забравих, че на младини си била шекспирова актриса — подхвърли Бентън. — Не мога да си спомня кога за последен път съм чувал някой да спомене за друг, че е рогоносец, но това не отговаря на истината. Кей не е напускала гнездото, а е била грабната от него. Ако се налага да се чувствам рогоносец, е трябвало да го направя, когато се случи. Но не го направих, защото бях прекалено разтревожен за нея. Не казвай „дамата се зарича твърде много“².

— Това, което ще кажа, е, че когато се е случило, не е имало публика — отбеляза д-р Томас. — Може би става по-действително, когато всички знаят? Каза ли й какво има в интернет? Или вече го е видяла?

— Не съм й казвал и съм сигурен, че не го е видяла. Иначе щеше да ми се обади, за да ме предупреди. Странното е, че това е типично за нея.

— Да. Кей и нейните крехки герои с глинени крака. Защо не й каза?

— Избор на точния момент.

— За нея или за теб?

— Тя беше в моргата — обясни той. — Исках да изчакам, за да й го кажа лично.

— Хайде да се върнем малко назад, Бентън. Предполагам, че си говорил с нея на разсъмване. Нали си говорите по телефона, когато не сте заедно?

— Да, разговаряхме днес рано сутринта.

— Значи, когато си говорил сутринта с нея, вече си знаел какво има в интернет, защото Луси ти се е обадила… кога? — попита д-р Томас. — В един през нощта, нали, понеже твоята вманиачена доведена племенница е програмирала компютъра си така, че да я буди като пожарникар, когато някоя от търсачките й намери нещо важно в Мрежата.

Д-р Томас не се шегуваше. Луси наистина имаше аларми, които й подаваха сигнал, когато търсачките откриваха нещо, което трябваше да знае.

— Всъщност обади ми се в полунощ — уточни той. — Когато са го качили това проклето нещо.

— Но не се е обадила на Кей, нали?

— За нейна чест, не го е направила и се съгласи, като й казах, че аз ще се оправя с това.

— Но не си го направил — подхвърли д-р Томас. — И се връщаме отново към началото. Тази сутрин си разговарял с Кей, когато вече от много часове си знаел какво има в интернет. Но не си й казал нищо. И досега също не си й казал нищо. Не мисля, че става въпрос да й го кажеш лично. За съжаление има голяма вероятност да научи от някого другиго, а не от теб, ако вече не се е случило.

Бентън си пое тихо и дълбоко дъх. Стисна устни и се запита кога точно е започнал да губи вяра в себе си и в способността си да разчита околната среда правилно и да действа според това. Защото откакто се помнеше, притежаваше способността да оценява хората с един поглед или с малко слушане. Скарпета го наричаше неговия „номер на приемите“. Ще се запознае с някого или ще чуе част от разговор и — готово. Рядко се случваше да сбърка.