Читать «Скарпета» онлайн - страница 257

— Съгласна съм, че не е трябвало да говори с Моралес. Но разбирам защо го е направила.

— Не. — Бентън поклати глава. — Изобщо не е трябвало. Вероятно я е прелъстил по телефона. Не зная какво й е казал, но не е трябвало да му казва и дума от онова, което й е доверил Марино. Това е такова нарушение на Закона за опазване на информацията за пациентите, че тази жена ще си загуби работата. Ще се погрижа за това.

— Дай да не отмъщаваме. Между хората има предостатъчно несъгласия, борби и връщане тъпкано. Непряко това е причината за смъртта на Тери. Затова умря и Ива. Ако Тери не си беше връщала на всички… Е, ако Марино иска да накаже тая своя бивша тъпа терапевтка, да го направи сам.

— Вероятно си права — съгласи се Бентън. — Ето ги, идват.

И се изправи, та Марино да го види в пълния с хора сумрак, и четиримата, сред които новото гадже на Марино Бакарди, която си имаше и малко име, и то беше Джорджия, се запромъкваха между пълните с вечерящи хора маси, изказаха почитанията си на Илейн и дойдоха при тях. До един в добро настроение. Луси носеше шапка на „Ред Сокс“, вероятно за да дразни Бъргър, която мразеше този отбор, но най-вече за да прикрива обръснатото място на тила си.

Защото това беше удар по суетата й. Раната беше заздравяла, лекото сътресение на мозъка бе отшумяло, но обръснатото място си оставаше. Марино беше подметнал, че куршумът всъщност нямало какво да засегне, освен кокал.

Луи им поднесе прочутите калмари на Илейн и започна да им взема поръчките, без да си записва и буква. Луси и Бъргър поискаха да опитат специалната му доставка скоч. Бакарди не отдаде дължимото на името си и си поръча ябълково мартини. Марино се поколеба, после поклати глава и отказа. Скарпета протегна ръка зад гърба на Луси и го докосна по рамото.

Той се облегна назад — столът му изскърца — и каза:

— Как си?

— Идвал ли си тука? — попита тя.

— А, не. Това не е мой тип заведение. Не си падам да водя лични разговори с Барбара Уолтърс на съседната маса.

— Е, поне в момента я няма. Тук точат „Ред Страйп“, „Бъклър“, „Шарпс“. Не знам какво пиеш сега.

Не му казваше да пие или да не пие. Казваше му, че това не я интересува и че си е само негова грижа. Всъщност и нейна, но тайна.

Марино попита Луи:

— Още ли точите „Ред Страйп“?

— Разбира се.

— Може би малко по-късно.

— Може би малко по-късно — повтори като ехо Луи, повтори и останалите поръчки и изчезна.

Бъргър погледна Скарпета, после кимна към мъжа с бялата каубойска шапка и попита:

— Нали знаеш какво си мисля?

— Не е той.

— Едва не получих удар, когато влязох — продължи Бъргър. — Изобщо нямаш представа. Казах си: как е възможно!