Читать «Скарпета» онлайн - страница 256

Достатъчно е да кажа, че Тери е имала много милостиво сърце…“

Успя да прочете само толкова, защото отново я заля тъга. Сгъна листовете и ги прибра в плика.

Луи се появи с напитките и както ненатрапчиво беше дошъл, по същия начин се оттегли. Скарпета отпи глътка и тя я стопли и подкрепи ума й, сякаш се беше оттеглила на някое уединено място и се нуждаеше от кураж.

— Ако сметнеш, че няма да попречи на лечението на твоя пациент — тя подаде плика на Бентън, — би ли се погрижил да го получи?

— За него това ще значи много повече, отколкото можеш да си представиш — отговори Бентън, докато прибираше плика във вътрешния джоб на мастиленочерното си кожено сако.

То беше ново като колана „Уинстън“ с орела на катарамата и ръчно изработените ботуши. Лусиният начин да отпразнува онова, което бе описала като „избягване на още един куршум“, беше да купува подаръци, и то скъпи. Купи на Скарпета още един часовник, от който наистина нямаше нужда: златен „Бреге“ със стъкло от карбонови нишки, за да отивал на черното „Ферари Ф430 Спайдър“, което също била купила на леля си. Слава богу, това беше шега. Скарпета по-скоро би карала велосипед, отколкото едно от тези чудовища. Марино получи нов мотоциклет, състезателно червено „Дукати 1098“, но Луси му го пазеше в хангара в Уайт Плейнс: заяви, че в града му било забранено да се вози на нещо с по-малко от четири колелета. После бе добавила доста грубо, че трябвало да се грижи за килограмите си, защото иначе нямало да може да се качи на супермотора.

Скарпета нямаше представа какво е подарила на Бъргър. Не задаваше въпроси — освен ако Луси не проявеше желание да й бъдат зададени. Беше търпелива. Луси продължаваше да чака присъда, която тя нямаше да отсъди, защото не чувстваше нещата по този начин. Ни най-малко. След като преодоля първоначалния шок, макар да нямаше оправдание за подобно нещо, Скарпета не би могла да изпита по-голямо задоволство.

Миналата седмица двете с Бъргър най-после наистина бяха излезли да обядват заедно. Две дами в „При Форлини“ до площад „Хоугън“. Настаниха се в сепаре, за което Бъргър каза, че било наименувано почти на Скарпета. И обясни, че носело късмет, защото тук била скъсала. Скарпета каза, че не може да си представи как това може да бъде тълкувано като късмет. Бъргър мъдро отговори, че зависи от коя страна го гледаш.

На Скарпета не й бяха нужни обяснения, за да разбере какво намеква, и каза, че се радва, че сепарето, наречено на главния пожарникар на Ню Йорк, е излязло толкова късметлийско. Малко хора знаеха толкова една за друга като Скарпета и Бъргър…

— Не отговорих на въпроса ти — каза Бентън, гледаше към вратата. — Извинявай.

— Вече го забравих.

— За писмото ти. Благодаря, че ми го прочете, но не го чети на другите.

— Защо?

— Те не се нуждаят от доказателство, че си достойно човешко същество. — Очите на Бентън бяха втренчени в нейните.

— Толкова ли е очевидно?

— Всички знаят за лайната в интернет, за имейлите, които е изпращал Моралес, как се е преструвал на теб и така нататък. Ние знаем коя си и какво не си. Нищо от станалото не е по твоя вина и ние с теб ще продължим да говорим за това и да повтаряме отново и отново едни и същи неща. Нужно е доста време чувствата ти да догонят интелекта ти. Между другото, аз би трябвало да се чувствам виновен. Моралес е научил всичко от онази Нанси, а и Марино никога не би отишъл при терапевтка. Аз го изпратих в онзи шибан терапевтичен център.