Читать «Скарпета» онлайн - страница 254

Но това не беше възможно. Той беше задържан. Този човек беше по-нисък и доста по-слаб. Тогава се сети, че това е един актьор, който вече не е много зает.

Бентън изучаваше менюто, част от лицето му беше скрито зад пластмасовите корици със снимка на Илейн отгоре.

— Приличаш на Розовата пантера под полицейско наблюдение — подхвърли Скарпета.

Той затвори менюто, сложи го на масата и отговори:

— Искаш ли да кажеш нещо специално? След като организира това събиране по причини, надхвърлящи социалните контакти. Просто реших да го спомена, преди да дойдат.

— Всъщност не — отговори Скарпета. — Просто исках да се поразсея. Реших, че всички трябва малко да разпуснем, преди с теб да се върнем у дома. Ще ми се да можехме да останем. Някак си ми се струва неправилно всички да са тук, а ние — там.

— Луси ще е добре.

Очите на Скарпета се напълниха със сълзи. Все още не можеше да го преодолее. Някакъв ужас все още стискаше сърцето й с ледените си ръце и дори в съня си тя помнеше, че за малко не бе изгубила племенницата си.

— Тя ще е тук, с нас — продължи Бентън и я хвана за ръката. — Ако искаше да се махне, щеше да го е направила много отдавна.

Скарпета попи очите си със салфетката и се вторачи в безмълвния телевизор, макар изобщо да не я интересуваше кои играят.

Подсмръкна и каза:

— Но това е почти невъзможно.

— Не е така. Тя всъщност иска да е с нас. Или поне не е казала, че възнамерява да се махне. Всички сме добре. Дори повече от добре — повтори Бентън, притисна устни към ръката й, а после нежно я целуна по устата.

Винаги се беше притеснявал да изразява толкова открито чувствата си пред хора. Но явно вече не му пукаше. Ако „Готам те пипна!“ още съществуваше, вероятно щяха да цъфнат в утрешното издание. Всъщност цялата компания, с която щяха да вечерят.

Скарпета не отиде в апартамента, където неизвестната авторка бе писала жестоките си и отмъстителни колонки, а сега, когато беше сигурна, че знае коя е тя, изпитваше към нея единствено съжаление. Много добре разбираше защо Тери Бриджис се беше обърнала срещу нея. Тери бе получавала безсърдечни и пренебрежителни имейли от своята героиня — или поне бе смятала, че са от нея — и когато се беше отвратила от нея, бе поставила на своето друго аз задачата да изкорми Скарпета публично.

Луси беше определила, че Тери е автор на двете новогодишни колонки на 30 декември и че те са били подредени една след друга и изпратени автоматично на Ива Пибълс, след като самата Тери вече е била мъртва. Освен това Луси откри, че следобеда на 31 декември, само часове преди да умре, Тери е изтрила всички имейли от Скарпета612 — не защото е имала предчувствието, че ще умре — според Бентън това беше сигурно, — а защото е извършила анонимно престъпление срещу един съдебен медик, когото накрая е щяла да срещне в моргата.